Снимка: Neoline
Доказани концепции за оползотворяване на вятърната енергия се преосмислят в корабоплавателната индустрия чрез внедряването на системи за вятърно подпомагане. Макар и все още в ранен етап на развитие, те представляват нарастваща тенденция. При товарния кораб Neoliner Origin вятърната енергия дори е превърната в основна задвижваща система.
Близо 3% от глобалните емисии на парникови газове се генерират от международното корабоплаване. Изследователи и логистици от години обсъждат дали алтернативни горива като водород, метанол и амоняк могат да заменят петролните продукти. Освен оптимизацията на корабните корпуси, истинският „коз“ за индустрията се оказва намаляването на разхода на гориво чрез спомагателно вятърно задвижване.
Принципът за впрягане на вятъра в морето не е нов, но съвременните иновации на инженерните компании са качествено различни. В момента около 150 кораба с вятърно задвижване са в процес на изграждане или модернизация. „На фона на хилядите съдове в международния търговски флот това е колебливо начало“, отбелязва Джонатан Кьолер, корабен архитект и научен сътрудник в Института „Фраунхофер“ за системни и иновационни изследвания (ISI).
Системите за вятърно подпомагане могат да спестят до 15% от изкопаемите горива – значителен икономически стимул за корабособствениците. Често се използват ротори на Флетнер (Flettner rotors): вертикално въртящи се цилиндри на палубата, които използват ефекта на Магнус, за да генерират тяга. Потенциалът за подобрение обаче е огромен – твърдите платна от метал или композитни материали могат да намалят разхода на гориво в още по-голяма степен.
Снимка: Bound4Blue
Първият кораб, задвижван предимно от вятър – Neoliner Origin, реализира първото си търговско плаване миналата година. Маршрутът му премина от корабостроителницата в Турция до Франция, след което бе натоварен в Сен Назер и прекоси Атлантика до Балтимор. Вятърната енергия покрива по-голямата част от енергийните нужди на съда, постигайки икономии между 50% и 80%.
Neoliner Origin е първият товарен кораб от индустриален мащаб, който поддържа редовна линия между Европа и Америка. Той е оборудван с две мачти с прибиращи се твърди платна, което му позволява лесен достъп до повечето пристанища.
„Експлоатацията на огромни контейнеровози или круизни лайнери единствено чрез вятър е невъзможна, но при по-малките плавателни съдове това е напълно постижимо“, обяснява Кьолер. Корабите за насипни товари (бълкери) и танкерите, които не изискват висока скорост, представляват над половината от общия тонаж на световния флот.
„Преминаването към висок дял на вятърно задвижване е технически изпълнимо и би спестило милиони тонове емисии годишно“, добавя Кьолер. Голямо предимство е, че тези системи не изискват нова горивна инфраструктура и могат да бъдат инсталирани по време на планова поддръжка. Логистичният сектор обаче ще трябва да адаптира процесите си, тъй като графикът на тези кораби зависи от метеорологичните условия.