Основният въпрос около Конференцията на ООН за изменението на климата (COP26) в Глазгоу, Шотландия е дали човечеството може да успее да ограничи глобалното затопляне до 1,5°C над прединдустриалните нива.
Повечето сценарии на Междуправителствената група по изменение на климата (IPCC) за ограничаване на глобалното затопляне разчитат на бързия растеж на технологиите за възобновяема енергия. Въпреки това, анализ на 60-те най-големи държави, публикуван в Nature Energy, установи, че тези технологии не се развиват достатъчно бързо, за да се избегне най-лошото от климатичната криза.
Цели в областта на климата
Парижкото споразумение от 2015 г. постави пред света целта да ограничи глобалното затопляне до много под 2°C и, в идеалния случай, до 1,5°C над прединдустриалните нива. И тези 0,5°C са от голямо значение, установи IPCC.
Ограничаването на затоплянето до 1,5°C може да спести на 10,4 милиона души изпитанията идващи от покачването на морското равнище до 2100 г., да ограничи риска Арктика да остане без лед през лятото, да намали наполовина процента на гръбначните животни, които биха загубили повече от половината от хабитата си и ще предпази стотици милиони хора от бедност и климатичен риск до 2050 г.
Постигането на тази цел обаче изисква бърз растеж в развитието и внедряването на възобновяемата енергия. Половината сценарии изискват всяка година вятърната енергия да нараства с повече от 1,3%, а слънчевата енергия с повече от 1,4%. Една четвърт от сценариите изискват дори по-високи темпове на растеж от над 3,3% годишно.
„Проучихме 60-те най-големи държави и установихме, че растежът на възобновяемите енергийни източници първо е бавен и непостоянен, след това се ускорява, след това постига максималния си растеж и след това в крайна сметка се забавя. Тази траектория е нещо, което изследователите наричат „S-образна крива на възприемане на технологиите“, споделя Алех Черп от Централноевропейския университет и университета в Лунд.
Максималният темп на растеж за вятърната енергия възлиза средно на около 0,9% от годишните доставки на електроенергия, а при слънчевата енергия на 0,6%.
Преодоляване на пропастта
Има няколко държави, които поне в даден момент успяват да постигнат темповете на растеж, необходими за една или повече технологии за възобновяеми източници. Що се отнася до вятъра, оптималната точка e достигнaта в Португалия, Ирландия, Филипините, Испания, Бразилия, Германия, Швеция, Финландия, Полша и Обединеното кралство. За офшорни вятърни мощности това се случва в Обединеното кралство, Белгия, Дания и Холандия, а за слънчевата енергия само в Чили.
Трябва да се случат три неща, за да се постигне целта от 1,5°C:
– всяка страна трябва да се движи толкова бързо, колкото и водещите държави;
– държавите трябва да постигат едновременен напредък по отношение на вятърната и на слънчевата енергия;
– държавите трябва да поддържат бързи темпове на растеж в продължение на едно до три десетилетия.
Както заключва COP26, проучванията показват, че настоящите обещания за намаляване на емисиите, направени от участващите страни до 2030 г., поставят света на пътя към затопляне с цели 2,4°C до 2100 г.