Ядрената енергия измества зелената електроенергия от мрежата и забавя трансформацията на енергийната система. Кризата с изкопаемите енергийни източници обаче изтласква дебата за ядрената енергия на заден план. В този процес ядрената зависимост на Европа от Русия е явно подценена.
На фона на войната в Украйна, въпросът за удължаване на експлоатационния живот на атомните електроцентрали се повдига публично и в Германия. Зад предложението стои идеята, че ядрената енергия е зелена в сравнение с изгарянето на изкопаеми горива, независима е от Русия и може да служи поне като мост към изграждането на устойчиво енергийно снабдяване с възобновяеми енергии.
От чисто техническа гледна точка обаче ядрената енергетика забавя енергийната революция и промяната към енергийна система, насочена към възобновяеми енергии. Атомната енергия също не е подходяща като енергиен мост, тъй като не може да се използва гъвкаво. Освен това се пропуска фактът, че Европа е зависима от Русия и по отношение на експлоатацията на атомни електроцентрали, особено на ядрените технологии и урана. Тя не е и устойчива за околната среда и обществото поради нерешения въпрос за крайното съхранение, огромните опасности при експлоатацията и зависимостта от стабилна инфраструктура по време на криза, както и поради връзката с ядрената оръжейна индустрия.
Ядрената енергия не може да запълни недостига на газ
Федералното правителство вече е разгледало и отхвърлило промени в решението за отказ от ядрената енергетика. Причините за това са основателни. От една страна, поетапното спиране на ядреното производство в Германия вече е твърде напреднало, за да се гарантира безопасно продължаване на експлоатацията. Не са на лице основни рамкови условия за продължаване на експлоатацията. Липсва правно основание, както и гориво, квалифициран персонал и резервни части за поддръжка и професионална експлоатация. От друга страна, ядрената енергетика не може да запълни дупката в доставките на газ, която има опасност да се появи поради европейските санкции. В Германия се използват около 188 TWh газ, но само около 70 TWh се използват изключително за генериране на електроенергия. Около две трети, а именно 120 TWh, генерират както електричество, така и топлинна енергия – за отопление, топла вода или технологична топлина за промишлеността. Следователно ядрената енергия изобщо не би могла да замени тези централи за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия (ТЕЦ).
Ядрената енергия забавя възобновяемите енергийни източници
Ядрената енергия не е подходяща и като енергиен мост. Тъй като тя е бавна, трудно може да бъде гъвкаво увеличена или намалена. Нейният метод на производство е твърде негъвкав – и точно поради тази причина при спорни ситуации изтласква зеленото електричество. В моменти на високо захранване количеството електроенергия, доставяно от атомните електроцентрали, не може просто да бъде задушено. За да не се претоварва мрежата, вместо това временно се ограничават гъвкавите системи за възобновяема енергия. По този начин се губят големи количества зелена електроенергия за потребителите – и системата не се променя.
Франция иска да започне ренесанс на ядрената енергия – да разшири старите реактори и да построи нови атомни електроцентрали. Удължаването на живота им обаче допълнително ще забави възобновяемата енергия. Проучване на института за анализи Energy Brainpool от името на Green Planet Energy документира и определя количествено този спирачен ефект в енергийната система с актуални цифри.
Удължаването на времето за експлоатация само във Франция би означавало, че през примерната 2030 г. във Франция, Испания и Германия повече от два милиарда киловатчаса зелена електроенергия ще бъдат изтласкани от мрежата. Това съответства на количество електроенергия, което може да захранва повече от половин милион домакинства за една година. По този начин количеството загубена зелена електроенергия ще се увеличи с около 12% или с 2160 гигаватчаса в сравнение с обичайните условия.
Ядрената енергия ни прави зависими
Европейският съюз произвежда само около 0,5% от урана, от който се нуждае за своите атомни електроцентрали. През 2020 г., според организациите за защита на околната среда и правата на човека Urgewald и Ecodefense, Русия е доставила 2545 тона уран в ЕС. Това означава, че Русия осигурява около 20% от използвания в ЕС уран. Други 20% се внасят от Нигер, 19% от Казахстан, 18% от Канада, 13% от Австралия и 8% от Намибия. Русия има огромно влияние върху Казахстан, а мините в Нигер и Намибия са собственост на Китай. Ето защо експертите от Öko-Institut посочват, че източниците на доставка само изглеждат различни. Всъщност зависимостта на Европа от Русия по отношение на ядрената енергия може да бъде дори по-голяма, отколкото при газа. Тя просто не е била дискутирана.
Освен уран, в ЕС се използва и руската ядрена технология. Öko-Institut съобщава, че около една четвърт от обогатяването на уран за европейските атомни електроцентрали и части от производството на горивни елементи се извършват в Русия. България, Чехия, Финландия, Унгария и Словакия също работят с атомни електроцентрали, проектирани от Русия, като някои от тях са изцяло зависими от руски горивни елементи.
Ядрената енергетика е освободена от санкции
Руската държавна ядрена компания Росатом също е дълбоко ангажирана с различни европейски ядрени компании – финансово, технически и в обезвреждането на ядрени отпадъци. Росатом участва активно във войната в Украйна и според Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) присъства на площадката в превзетата от Русия АЕЦ Запорожие.
Въпреки печалбите на Русия от ядрената индустрия, свързаните с ядрената икономика дейности не са включени в санкциите на ЕС срещу Русия, включително и в неотдавнашното широко енергийно ембарго.
За Владимир Сливяк, основател на Ecodefense и носител на наградата Right Livelihood Award, това е непонятно. „Очевидно Росатом не се притеснява да участва в ядрен тероризъм и дава зелена светлина за обстрелване на атомни електроцентрали и места за съхранение на ядрени отпадъци“, каза Сливяк. „Направо е престъпно да продължаваме да купуваме реактори и уран от тази компания. Още по-лошо е, че европейските компании де факто участват в заплахата номер едно за ядрената безопасност и мира в Европа и останалия свят” -Джулия Бройх.