Много държави смятат, че е трудно да се постигне неутрален въглерод, когато се изгаря боклук. Предполага се, че най-чистият завод за получаване на енергия чрез изгаряне на отпадъци WTE (waste-to-energy) в света е Amager Bakke. Той е проектиран от Bjarke Ingels със ски хълм на върха и най-високата стена за катерене.
Но изграждането на инсталацията е скъпо, а Дания има 22 други централи, които осигуряват централно отопление, както и електричество на общностите. Според Politico през 2018 г. Дания е внесла от Обединеното кралство и Германия милион тона отпадъци, прехвърляйки емисиите от една страна в друга, за да поддържа процеса.
Има обаче емисии, които не могат да бъдат изчистени – тези от въглероден диоксид.
Според Американска агенция за опазване на околната среда (EPA) изгарянето на битови отпадъци изхвърля повече CO2 на тон, отколкото изгарянето на въглища. Около половината от CO2 обаче не се брои, тъй като идва от биогенни източници – хранителни отпадъци, хартия и стари мебели.
Това не се брои, защото, както обяснява Международната енергийна агенция, „изгарянето на изкопаеми горива отделя въглерод, който е затворен в земята от милиони години, докато изгарянето на биомаса отделя въглерод, който е част от биогенния въглероден цикъл.“ Пластмасите, от друга страна, се третират като изкопаеми горива, предприели кратко пътуване чрез вашата бутилка с вода.
Докладът на Zero Waste Europe предполага, че увеличаването на WTE кара нещата да изглеждат така, сякаш европейските страни намаляват въглеродните си емисии. Докладът гласи: „Много страни от ЕС не съобщават никакви данни за емисиите на WTE (Австрия, Франция, Германия, Литва, Холандия, Полша и Словакия) или отчитат само изкопаемата част от емисиите (Португалия и Обединеното кралство).“
Така че, докато емисиите на метан от депата намаляват, общите емисии – не.
Друг доклад (Парниковите газове и въздействие върху качеството на въздуха от изгарянето и депонирането) стигна до почти същите заключения, като отбелязва, че както депонирането, така и изгарянето са несъвместими с целите за изменението на климата.
Според Бет Гардинер, докладваща за Yale 360, Европейският съюз вече не поддържа WTE. Janek Vähk, един от авторите на доклада Zero Waste Europe, казва на Гардинър, че „изглежда нещата наистина се променят в Брюксел“ и сега ЕС осъзнава, че изгарянето е голям източник на парникови газове.
Дори Дания, дом на Amager Bakke, прави съкращения. Копенхаген пост цитира Дан Йоргенсен, министър на климата:
„Започваме усилен зелен преход в сектора на отпадъците. В продължение на 15 години не успяхме да разрешим дилемата за изгарянето им. Време е да спрем да внасяме пластмасови отпадъци от чужбина, за да запълним инсинераторите и да ги изгаряме в ущърб на климата. С това споразумение увеличаваме рециклирането и намаляме изгарянето, което има съществено значение за климата.“
За да намалят количеството на изгорените и депонирани отпадъци, датчаните ще трябва да сортират 10 вида отпадъци и да увеличат количеството на рециклирането до 60%. Чрез повече кръгови инициативи „гражданите ще имат по-добра възможност да доставят отпадъци директно на компании, които могат да ги използват за производство на нови продукти“.
Ще има ли по-малко изгаряне?
„Капацитетът на датските инсталации за изгаряне трябва да бъде около 30 процента по-малко от количеството отпадъци, които датчаните произвеждат днес.“
Междувременно в нов доклад се прогнозира, че пазарът на WTE ще продължи да се разраства, особено в САЩ и Китай: „Очаква се на фона на кризата с Covid-19, глобалният WTE пазар, оценен на 32,3 милиарда щатски долара през 2020 г., да достигне до 2027 г. размер от 48,5 милиарда щатски долара.