Ограничаването на емисиите на парникови газове и енергийният преход не са насочени в една и съща посока навсякъде в Европа и Азия.
Германия ще продължи да действа в областта на климата до 2030 г. До това заключение стигна Експертният съвет на федералното правителство след преглед на данните за емисиите на еквивалент на въглероден диоксид в Германия, публикувани по-рано тази година. Следователно емисиите на въглероден диоксид (CO2) или други еквиваленти на CO2, които оказват влияние върху парниковия ефект, ще намалеят толкова рязко в Германия до 2030 г. благодарение на бързото разширяване на електроцентралите, използващи възобновяеми енергийни източници, че първоначално страната дори ще продължи да постига по-добри резултати по отношение на емисиите на еквивалент на CO2, отколкото се предвижда в пътните карти за намаляване на емисиите.
Германия продължава да се стреми към действия в областта на климата, но използва резервите от предишни години
Въпреки това спадът се дължи само отчасти на енергийния преход и следователно не е устойчив. Бързото разрастване на производството на електроенергия от възобновяеми източници продължава да намалява емисиите на CO2, но спадът в промишленото производство и товарния транспорт, причинен от икономическия спад, както и по-топлите зими, също съществено намалиха емисиите на CO2 еквивалента. Този ефект обаче би се обърнал, ако икономиката отново се подобри. Освен това Германия продължава да отделя повече еквиваленти от транспорта и отоплението и охлаждането, отколкото би било допустимо по тези отделни позиции. При по-внимателно разглеждане на данните вече се вижда, че преднината в намалените емисии отново е намаляла в сравнение с предходните години. По този начин Германия изчерпва буфера, който неотдавна е натрупала в областта на опазването на климата. Затова според експертни становища страната е изправена пред заплахата след 2030 г. да не може да постигне целите си в областта на климата, ако не предприеме контрамерки.
Белгия: Дясното правителство води към връщане на ядрената енергия
Докато Германия продължава да следва пътя на опазване на климата благодарение на силното разширяване на възобновяемите енергийни източници в рамките на последователен енергиен преход, включващ постепенно премахване на ядрената енергетика, една съседна държава очевидно се опитва да реши реални или предполагаеми проблеми с опазването на климата и сигурността на доставките с частично отказване от енергийния преход. Белгия преустанови спирането на останалите си ядрени реактори и в съответствие с решение на парламентарното мнозинство не само удължи живота на четирите си много стари ядрени електроцентрали в сравнение с останалата част от Европа, но и взе принципно решение за изграждане на нови ядрени електроцентрали. Политически дясното правителство на страната обяви намерението си да „увеличи дела на ядрената енергия в нашия енергиен микс, за да произвежда електроенергия без CO2“ и да постигне целите на ЕС в областта на климата. Въпреки това делът на ядрената енергия в производството на електроенергия през 2024 г. вече е 47,1%, а този на газовите електроцентрали – 22,6%, докато Германия използва над 50% зелена електроенергия без ядрена енергия. При видимо относително сходни разходи: двете държави се нареждат еднакво сред страните в Европа с най-високи цени на електроенергията.
Междувременно анализаторите и репортерите, занимаващи се с опазване на климата и енергетиката, отчитат два противоположни сигнала от Азия. За първи път Китай, който се счита за нарушител на климата номер едно в света по отношение на абсолютните обеми на емисиите, вече е изхвърлил по-малко еквиваленти на CO2 за едногодишно тримесечие, отколкото през същото тримесечие на предходната година, независимо от икономическото развитие. Според анализа на специализирания интернет портал Carbon Brief емисиите са намалели с 1,6% благодарение на значителното увеличение на производството на електроенергия от вятърна и слънчева енергия. Емисиите са намалели с 1% и при сравнение на последните дванадесет месеца с предходните дванадесет месеца. Според доклада, въпреки ръста на търсенето на електроенергия от 2,5%, използването на електроенергия от изкопаеми горива е намаляло с 4,7% благодарение на офанзивата на възобновяемите енергийни източници. За намаляването на емисиите обаче допринесоха и увеличеният принос на увеличените мощности за ядрена енергия в Китай и свързаното с метеорологичните условия увеличение на производството на електроенергия от ВЕЦ.
Тайван завършва постепенното спиране на ядрената енергия
Тайван вече е затворил последната си атомна електроцентрала в съответствие с графика за постепенно спиране, договорен преди десет години след аварията в атомната електроцентрала във Фукушима, Япония. Въпреки това делът на електроцентралите, работещи с изкопаеми горива, в производството на електроенергия в Тайван е много висок. Съгласно разпоредбите на енергийната политика Тайван трябва да изгради нови газови електроцентрали и да увеличи дела на възобновяемите енергийни източници до 20% до 2026 г., след като островната държава започна енергийния си преход едва преди десет години.