В рамките на изследователския проект „Hypat – H2 PotentialATtlas“ девет института анализираха как би могла да се развие водородната икономика. Промишлеността на Германия и нейната конкурентоспособност зависят от добрите условия за внос, каквито има само в няколко други държави. Но има и добри новини.
Германия ще трябва да внася големи количества водород. Само няколко други държави ще направят това в такава степен. Индустрията е изправена пред загуба на конкурентоспособност. До този извод са стигнали изследователите от проекта Hypat, в който в атлас на потенциала за водород и неговите производни се оценява потенциалът за производство и потребление в целия свят.
Според проучването глобалното търсене на водород и продукти от неговия синтез през 2050 г. ще представлява между четири и единадесет процента от глобалното търсене на крайна енергия. В Германия обаче изследователите предполагат, че 20% от крайното търсене на енергия ще бъде покрито от водорода и неговите производни. Причината за по-високата цифра в сравнение със средната за света е производството на стомана и химикали, което е базирано в Германия.
Що се отнася до разходите за внос на водород в Европа, авторите предполагат, че през 2030 г. те ще бъдат от 3,5 до 6,5 евро за килограм водород, а през 2050 г. – от 2,5 до 4,5 евро за килограм. Цените на едро за Германия вероятно ще бъдат високи в дългосрочен план и ще надхвърлят 4 евро за килограм през 2050 г. В рамките на ЕС и в световен мащаб Германия може да очаква най-високите цени на водорода.
Високите цени за внос на водород оказват влияние върху конкурентоспособността на германската промишленост. Други производители на стомана и основни химикали, като Китай и Северна Америка, разполагат с огромен потенциал за производство на собствен екологичен водород. Това би могло да даде на промишлеността там ясно конкурентно предимство.
Оскъдното предлагане на водород и цените, които ще бъдат определени за него в Германия, налагат използването му да бъде сведено до сектори, в които почти няма други възможности. Според авторите това са стоманодобивната и основната химическа промишленост, както и международният въздушен и морски транспорт и някои процеси в рафинериите. За да се използва в автомобилния транспорт или за отопление на сгради, ситуацията с доставките на водородни продукти би трябвало да се подобри значително и цените да спаднат.
В рамките на Европейския съюз изследователите по проекта Hypat правят по-положително заключение. ЕС би могъл по същество сам да се снабди икономически с водород. Въпреки това, за синтетичните продукти, т.е. метан или амоняк, той зависи от вноса както за необходимите количества, така и поради твърде високите производствени разходи.
Германия, Нидерландия, Белгия и Италия имат голямо търсене на водород за внос в ЕС. Испания, Франция, Дания и Полша обаче биха могли да се превърнат в износители на водород. За целта обаче ще са необходими общоевропейски усилия за създаване на мрежа от тръбопроводи за водород.
Що се отнася до изграждането на водородна инфраструктура, понастоящем изследователите смятат, че фокусът е по-скоро върху страните с високо потребление на водород, отколкото върху транспортната инфраструктура. За да се създаде глобална верига за доставки, страните с голямо търсене на внос ще трябва да инвестират, за да създадат тези вериги за доставки, включително с инфраструктурни проекти в други страни. От глобална гледна точка Тайланд, Южна Корея и Япония все още са изправени пред много голямо търсене на внос на водород. Заедно с няколкото европейски държави това е малък клуб, който споделя същата съдба.
Глобалната търговия с водород между 2030 и 2050 г. ще представлява само една трета от потреблението. Досега не е направено почти нищо, що се отнася до инвестициите и планирането на глобални транспортни маршрути. Парите се насочват предимно към съоръжения за потребление в страни с голямо търсене на водород. Авторите обаче виждат в това и възможност. Германия би могла да напредне и да диверсифицира веригата си за внос на водород и по този начин да се позиционира по-устойчиво за бъдещето.
Професор Мартин Витшел, който ръководи Центъра за компетентност „Енергийни технологии и енергийни системи“ във Fraunhofer ISI и координира проекта Hypat, прави следното заключение в края на проекта: „Проектът Hypat ясно показа, че Германия, като основен бъдещ потребител, трябва да осигури стабилни и устойчиви доставки на водород като перспективен енергиен източник – особено по отношение на бъдещата си конкурентоспособност, тъй като няма алтернатива на използването на водород за декарбонизация във важни промишлени сектори. Ето защо е важно да се положат усилия за установяване на международно сътрудничество както с други държави вносителки, така и с държави износителки. Трябва да се избягват грешки от миналото, като например едностранни зависимости, а социалните и политическите фактори трябва да играят централна роля при избора на бъдещи партньори наред с икономическите.“
Снимка: TÜV Rheinland/Shutterstock