Независимо дали са под земята, дали са геодезични или дигитално изработени, парниците са структури, които позволяват развитието на градинарството в по-северните части на планетата, където климатът е суров. Какво би станало обаче, ако оранжерии биха били не статични структури, а такива, които могат да се променят и да отговарят на своята среда?
Новата тропическа оранжерия в Ботаническата градина в Орхус, построена да замени парника от 1969 г., е раработена от датската фирма CF Moller Architekten като куполна парникова система, направена от възглавници от прозрачна пластмаса, които могат да бъдат напомпани или спихнати според текущото осветление и нужда от отопление.
Навярно изглежда абсурдно да се използва пластмаса в „зелена архитектура“, но някои видове пластмаси са изненадващо здрави и гъвкави и все повече се използват в контекста на зеленото строителство. Работейки с производителя на мембранни фасади formTL за създаване на тази-ефективна обвивка, CF Moller са изградили купола посредством серия от десет стоманени арки, издигнати върху 18-метрова овална основа, което означава постигането на максимален вътрешен обем с най-малка повърхностна площ. Иначе казано – максимална енергийна ефективност.
„Това е „интелигентен“ парник, който стои акто капка роса сред околността, в която е пстроен, и най-вероятно няма да е последният пример за гъвкаво реагираща архитектура…“, казват от CF Moller Architekten.