Представете си свят без модерни технологии, където хората трябва да се справят с екстремни климатични условия само със средствата, които природата им предоставя. Именно в такъв контекст се появява първият климатик (или поне имащ охлаждащ ефект), наречен вятърна кула или бадгир. Тази древна технология не само предшества съвременните системи за климатизация, но и демонстрира гениалността на човешкия ум в адаптацията към природните условия.
История и произход на бадгира
Бадгирът е вентилационен строителен елемент, характерен за градовете на Персийската империя и символ на персийската архитектура. Той е известен от древността и се използва за проветряване, охлаждане и овлажняване на въздуха в помещенията. Не е известно точно кога и къде са се появили първите бадгири, но те са изграждани в районите с горещ климат и са разпространени в бившите региони на Персийската империя – в страните от Средна Азия, Индия, Пакистан и Афганистан.
Как работи бадгирът?
Принципът на действие на бадгира се основава върху използването на въздушните потоци, предизвикани от температурен градиент и разлики в налягането. Когато бадгирът е свързан с воден резервоар или поток, се използва охлаждащият ефект на изпарението. Това прави възможно създаването на комфортна среда в сградите дори при високи външни температури.
Архитектурни особености и функции
Конструкцията и функцията на бадгирите се определят от локалните географски условия. В Иран, където са запазени много на брой и разнообразни като архитектура и функция бадгири, традицията е най-характерна за градовете в пустинята – Керман, Кашан. Най-голям брой се намират в Язд, наричан от иранците „градът на бадгирите“. Тук, в градината Доулат Абад се намира и най-високият бадгир в Иран. Градината е включена в списъка за световното наследство на ЮНЕСКО.
Подробности за принципа на работа
Ветроуловителите Bajiri в Иран представляват пасивна охладителна система, която използва вятъра за вентилация и охлаждане на сгради. Те работят, като улавят вятър от множество посоки и го насочват във вътрешността на сградата, създавайки естествен въздушен поток, който помага за регулиране на температурата и подобряване на качеството на въздуха.
Улавяне на вятър: Badgir е вертикална шахта, простираща се над покрива на сграда, с отвори от всички страни, за да улавя вятър от всяка посока.
Насочване на въздушния поток: Вятърът, влизащ в отворите, се насочва надолу през вътрешни проходи или канали в шахтата.
Механизми за охлаждане: Докато въздухът се движи надолу по шахтата, той може да се охлажда чрез различни механизми:
– Намаляване на налягането: Въздушният поток може да се ускори в тясната шахта, което води до спад на налягането и съответно намаляване на температурата.
– Изпарително охлаждане: Ако badgir е разположен близо до източник на вода (като басейн или фонтан), въздухът може да премине над водата, причинявайки изпарение и допълнително охлаждане.
– Термична маса: Самата структура на баджира, често направена от кирпичени тухли, може да съхранява прохладата от нощта и да я освобождава през деня.
Вентилация: Охладеният въздух след това се изпуска във вътрешността на сградата, осигурявайки естествен бриз и помагайки за регулиране на вътрешните температури.
Ефект на комина: Когато няма вятър, баджирът може да функционира и като комин, като горещият въздух естествено се издига и излиза през отворите, вкарвайки по-хладен въздух от други части на сградата.
Многопосочен дизайн: За разлика от ветроуловители в други региони, иранските баджири са проектирани с различни форми и напречни сечения, което им позволява да улавят вятър от различни посоки и дори да се разделят на вътрешни тунели.
Бадгирът е доказателство за изобретателността и инженерния гений на древните цивилизации. Създаден преди повече от 7000 години, този климатик продължава да бъде актуален и днес, показвайки ни как можем да живеем в хармония с природата и да използваме нейните ресурси по устойчив начин.
Снимка: solaripedia