Германия се смята за страната, която зададе модела за затварянето на АЕЦ и сериозното навлизане на ВЕИ в енергийния сектор. Преструктурирането все още не е свършило. Накъде се готви да тръгне страната?
Делът на въглищата в производството на електроенергия в Германия досега е около 40 %.
В страната (а и извън нея) в момента се водят сериозни спорове по повод сроковете за затварянето на централите на въглища. В Германия тези спорове намериха израз и в преговорите за съставяне на ново коалиционно правителство. В същото време няма никакви съмнения, че този процес ще се състои, независимо от това какви срокове се посочват, а и независимо от това в каква посока ще тръгнат избирателите, коментират някои анализатори.
Консервативният подход, към която се придържат ХДС и Свободната демократична партия се състои в това, че бързият отказ от мощностите на въглища ще наруши енергийната сигурност и ще доведе до това Германия да внася електроенергия от Полша.
В същото време „Зелените“ настояват за ясни срокове за отказа въглища и това намира отражение в обществеността. По този повод неотдавна в Мюнхен бе проведен референдум, на който жителите на града трябваше да решат „да бъде, или да не бъде“ единствената централа на въглища в града. Според резултатите от гласуването, 60,2 % се обявиха за затваряне, но този процент се отнася за общо гласували едва 17,8% от имащите право на глас. Въпреки това и независимо от разговорите на национално ниво, резултатите от референдума се смятат за легитимни и така до края на 2022 г. електроцентралата ще трябва да прекрати работа. Става въпрос за ТЕЦ Heizkraftwerk Nord , собственост на местна компания, с установена мощност от 900 МВт.
Във връзка с дискусията дали трябва, или не да се затворят ТЕЦ-овете на въглища в Германия, Agora Energiewende е подготвила кратък анализ, според който Германия може да затвори 20 от най-старите електроцентрали (8,4 ГВт), работещи с кафяви въглища в най-кратки срокове до 1 януари 2020 г. и при това без заплаха за енергоснабдяването. Страната дори няма да стане нето вносител на електроенергия, смятат авторите на проучването.
Това от своя страна ще даде възможност да се намали разликата между целите за намаляване на изхвърлянето на парникови газове през 2020 г. и прогнозираните за този период цели – като например намаляване на емисиите с 40% в сравнение с 1990 г.
Трябва да се отбележи, че В Германия става въпрос за извеждане от експлоатация към края на 2022 г. от 10,8 ГВт мощности от АЕЦ, а през 2023 г. вече е планирано затварянето на 2,7 ГВт електроцентрали, работещи на базата на въглища. С други думи става въпрос общо за съществен дял от генериращи мощности. Вземането на решение не е лесно, въпреки че на пръв поглед изглежда предрешено. За сравнение сега в Германия в системата има 199,5 ГВТ „традиционни“ мощности плюс около 100 ГВТ „нови“ ВЕИ.
Моделът на Agora Energiewende (вижте проучването през линка по-горе) показва, че извеждането от експлоатация на всички посочени обекти, в това число 9,4 ГВт въглищни централи „над плана“ няма да се отрази негативно на надеждността на енергоснабдяването, включително и при условията на най-лош (Worst Case) сценарий, в който слънчевите и вятърните електроцентрали почти не произвеждат електроенергия в разстояние на определен период от време.
Причината е наличието на излишни мощности. Така например в Германия в системата се намират 25 ГВт газови електроцентрали, които практически не са и задействани. Извеждането на въглищните електроцентрали може да създаде икономически стимули за реанимацията им. За обезпечаване на надеждността, според сценария на Agora, трябва да се построят още около 4 ГВт нови газови електроцентрали.
Към настоящият момент Германия е един от най-големите нето експортьори на електроенергия. Според повечето анализи износът расте, а вносът спада.
Така например, според данните, през 2016 г. са продадени около 8% от произведеното електричество, а положителното салдо е 57,3 ГВтч. Прогнозата е, че през 2017 г. то ще се увеличи с още 10 %.
Като се има предвид, че въглищата в производството на електроенергия съставлява около 40%, фактически става ясно, че според така очертания план Германия ще може да се насочи към производство на т.нар. чиста продукция.
Според изчисленията на Agora, при затварянето на мощностите от 8,4 % на кафяви въглища през 2020 г. ще доведе до намаляване на положителното салдо от експорта два пъти, но Германия както и преди ще остане износител на електроенергия. Плановото затваряне на АЕЦ през 2023 г. ще доведе до нулиране на търговския баланс, но не и появата на необходимост от внос.
Разбира се, само бъдещето ще покаже дали този сценарий е осъществим.
Известно време след изследването на Agora, институцията за опазване на околната среда в Германия също излезе с доклад, според който страната може да постигне целите за опазване на климата, само в случай на намаляване на производството на електроенергия от ТЕЦ-овете, работещи с въглища. Предложението е до 2020 г. установената мощност на централите да бъде намалена до общо 35 ГВт.
В съответствие с Плана за защита на климата, изхвърлянията на емисии от енергийния сектор към 2030 г. не трябва да надвишават 175-183 млн.тона СО2 . Намалението е с 61-62 % в сравнение с 1990 г. За сравнение, през 2015 г. те са били 347 млн. тона.
Освен това, след излизането на АЕЦ през 2022 г., затварянето на ТЕЦ-овете трябва да продължи и към 2030 г. установената им мощност трябва да е 19 ГВт.
В доклада се препоръчва по-активно развитие на ВЕИ. В краткосрочните планове за развитие на слънчевата и вятърната енергетика се предлага повишаване на мощностите до 4 ГВт годишно за всяка от технологиите, а за офшорната вятърна енергетика – до 1 ГВт годишно.
Делът на възобновяемите източници в потреблението на електроенергия трябва да съставлява, както следва – минимум 50% през 2025 г., минимум 70 % през 2035 г.. и 100 % през 2050 г.
Въпреки че тези идеи набират популярност, има и анализатори, които не са толкова големи оптимисти.
3e-news.net