Промяната на газовите потоци само след година ще започне да оказва изключително голямо влияние върху геополитиката в региона на Югоизточна Европа, а в частност и в Балкански и Черноморския регион. Сега процесите все още не са така чувствителни. Трябва да се има предвид обаче, че предложенията на „Газпром“ по антимонополното дело на ЕК не са отказ от използването на газа като политическо оръжие. Те само задават нов ред в тази посока. Внимателният прочит дава отговор на основната част от политиката, която смята да развива руският газов концерн. В този аспект например руските наблюдатели разглеждат и искането на Полша по отношение на газовите активи на „Газпром“ в газопроводите Opal и Ямал-Европа. Коментарът за това дали полската страна има право на чак толкова рестриктивни искания ще оставим за експертите.
В случая за страната ни е по-важно какво ще се случи на регионалния пазар, особено предвид желанието на България да стане газов център и намерението за строителство на газопроводите BRUA , Средиземноморския газопровод и не на последно място – сътрудничеството с Eustream в няколко посоки.
Напредъкът по газопроводите ТАР и TANAP от една страна и на „Турски поток“ от друга засилват ролята на Турция като транзитна държава, като в същото време ролята на Украйна и на Трансбалканския транзитен коридор намаляват. По своята същност това разместване ще се отрази върху икономиките на региона като цяло. Още е рано да се каже дали руският газ отстъпва някои от позициите си или процент от пазара. Трябва да се има предвид, че Русия продължава да оглежда внимателно перспективите за участие чрез газопровода Посейдон, а и чрез ТАР.
В същото време руските стратези много ясно съзнават, че могат да влияят върху Балканския и Черноморския пазар, а чрез тях и върху европейския като цяло два пъти по силно – от една страна чрез „Турски поток“, а от друга – чрез „Северен поток“. В същото време е пределно ясно, че само след няколко години руската страна ще трябва да свие пазара си с около 10% както заради доставките от Азербайджан, така и заради все по-ясните перспективи за газа от Средиземно море, а и от Иран през Турция.
Изместването на транзитната роля от Украйна върху Турция е въпрос, от който Европа трябва да се притеснява, особено след последните събития в тази страна.
Ако Европа застане на позицията за трасе на руския газ през „Турски поток“ за пазарите си, то това означава подлагането им, включително и на политически решения свързани с тях, на една двойна и опасна стратегическа политика от комбинация между Русия и Турция. Както е известно, меморандумът за газопровода „Турски поток“ предвижда изграждане на втора тръба, само при гаранции от страна на Европа. Това означава, че ако Европейският съюз се реши на такава стъпка и иска да оказва контрол над принципите си и мониторинг на пазара, ще трябва да реши дали да предостави на турската страна правото да диктува. Затова е изключително важно, ако има втора тръба на „Турски поток,“ откъде ще преминава трасето.
3e-news.net