Вятърните турбини като временно решение или да ги съборим напълно? Всеки, който иска да демонтира вятърните турбини, ще повиши цената на електроенергията и ще рискува да плати милиарди обезщетения, предупреждава Грийнпийс и подкрепя това с цифри.
Средната борсова цена на електроенергията през 2024 г. е 7,9 цента за киловатчас, което представлява допълнителен спад в сравнение с предходните години. Докато през 2020 г. средната борсова цена на електроенергията все още е 3,1 цента за киловатчас, през следващите години тя рязко се повишава. През 2021 г. именно икономическото възстановяване след кризата с коронавируса и произтичащото от нея нарастване на световното търсене на газ, както и европейската търговия с емисии и затишието при възобновяемите енергийни източници станаха причина цената да скочи до 9,1 цента/КВтч. След това през 2022 г. и 2023 г. настъпва енергийна криза в резултат на руската агресивна война в Украйна. И тук намалените доставки на газ бяха основният двигател на развитието на цената до средно 23,6 цента/KWh през 2022 г. и 10 цента/KWh през 2023 г.
След като през 2022 г. цените на електроенергията на борсата достигнаха исторически връх, те отново постоянно намаляват. Следователно кризисната политика и политиката на енергиен преход на бившето правителство на светофара са оказали влияние. Федералното министерство на икономиката и енергетиката отвори ad hoc нови газови пазари, а съоръженията за съхранение на газ бяха запълнени без никакви затруднения, за което спомогна меката зима. Освен това бяха направени много корекции, за да се стимулира разширяването на използването на възобновяеми енергийни източници. С успех: германският електроенергиен микс през 2024 г. беше по-екологичен и с по-ниско съдържание на CO2 от всякога. През миналата година над 62% от нетното производство на електроенергия идваше от възобновяеми енергийни източници.
Въпреки че през последните години слънчевата енергия навакса значително изоставането си, най-важният стълб на енергийния преход все още е наземната вятърна енергия. Вятърни турбини в Германия, които кандидатът за канцлер на ХДС/ХСС Фридрих Мерц определи като „временно решение“, което един ден може да бъде демонтирано. А кандидатът на AfD за канцлер Алис Вайдел веднага ги обяви за „вятърни мелници на срама“, които трябва да бъдат съборени възможно най-бързо като въпрос на политическа отговорност.
Към края на миналата година инсталираният капацитет на вятърна енергия на сушата възлиза на 63,4 гигавата. Това е дял от 24,5% от общия капацитет за производство на електроенергия в Германия. При използване на капацитета над средното ниво през 2024 г. наземната вятърна енергия представлява дори 25,9 процента от генерирания капацитет. Нито един друг енергиен източник в Германия не генерира повече електроенергия. На този фон резултатите от краткото проучване, проведено от Forum Ökologisch Soziale Marktwirtschaft (FÖS) по поръчка на Грийнпийс и Европейската фондация за климата, едва ли са изненадващи.
Основният извод от анализа е, че без електричество от вятърни електроцентрали на сушата средната годишна цена на електроенергията на борсата би била с 50% по-висока – 11,8 цента/KWh. FÖS извежда този резултат от факта, че изкопаемите горива като лигнитни и каменни въглища и газ е трябвало да заменят вятърните електроцентрали на сушата. Докато разходите за производство на електроенергия от вятърни електроцентрали на сушата са от 4,3 до 9,2 цента/кВтч, за газ те са от 10,9 до 18,1 цента/кВтч, за лигнитни въглища – от 15,1 до 25,7 цента/кВтч, а за каменни въглища – от 17,3 до 29,3 цента/кВтч.
Снимка: Karsten Würth