Снимка: Mike Mareen
След руската агресия срещу Украйна отчаяно се търсят алтернативи на руския природен газ. Една от тях изглежда е втечненият природен газ от Катар и други страни. Какво представлява втечненият природен газ и как се транспортира?
Жаждата за енергия се покрива до голяма степен от двата енергийни източника – нафта и природен газ. Докато огромни количества мазут се доставят до рафинериите с кораби всеки ден, природният газ идва в мистериозна газообразна фаза. Тръбопроводите свързват местата за съхранение и производство на доставчиците на газ с потребителя. Има причина за това, защото в енергийните мултинационални компании нищо не става случайно. Всъщност е много икономично транспортирането на природен газ по тръбопровод. Има смисъл да се транспортира само природен газ в течна форма на разстояние за доставка от около 3000 километра или повече. Природният газ обаче става течен само в среда, която не съществува естествено на земята.
Какво е втечнен природен газ?
В началото природният газ се транспортираше изключително в газообразно състояние по тръбопроводи. С течение на времето стана възможно да се втечнява природен газ, като се охлажда до -160 градуса по Целзий и се компресира до шест стотни от обема му. Днес 30% от енергийния носител вече се транспортира с танкери под формата на втечнен природен газ (LNG). Това развитие в крайна сметка допринесе за факта, че терминът „втечнен природен газ“ все по-често се използва по подвеждащ начин.
В общата употреба „втечнен газ“ винаги се е отнасял за въглеводородите пропан (C3H8) и бутан (C4H10). Те могат да се съхраняват в резервоар при ниско налягане от шест или осем бара. От друга страна, природният газ, чийто основен компонент е въглеводородът метан (CH4), се втечнява само при много по-високо налягане – около 200 бара. Това изисква много по-големи технически усилия за транспортиране и съхранение.
Снимка: Vladsv
От друга страна, международният езиков регламент ясно посочва втечнен нефтен газ (LPG), втечнен природен газ (LNG) и компресиран природен газ (CNG). Последният се използва като гориво в автомобилите на природен газ и не трябва да се бърка с втечнен нефтен газ.
Най-ниската температура, измерена на открито на Земята, е -91°C. Малко под тази температура, при -114°C, алкохолът замръзва. Но само при достигане на температура от -163°C природният газ става течен при околно налягане. Така че би било възможно да се продава природен газ на бутилки, само ако температурата се задържи под -163°C. За втечняване на природния газ се използва т.нар. процес на Линде. За тази цел газът се компресира и охлажда многократно до втечняване.
Ясно е, че това компресиране не може да се извърши с домашен сешоар. За втечняването на природния газ в промишлени мащаби са необходими огромни количества машини и енергия. Около една трета от енергията, съдържаща се в течния природен газ, се използва за втечняване. И това е същината на причината, поради която това се прави само при външни ограничения. Ако е възможно, втечняването се избягва. Втечняването се използва, само ако природният газ ще се транспортира по море. Тогава намаляването на обема по време на прехода от газообразно към течно състояние до една шеста (1/600) показва своите предимства.
Околосветско пътешествие с кораб
Танкерите за втечнен природен газ (LNG) плават по света от 1959 г. насам. Корабите с характерните сферични резервоари са с по-стара конструкция. Съвременните нови кораби обикновено са оборудвани с така наречените мембранни резервоари. За неспециалистите тези кораби с мембранни резервоари е трудно да бъдат разграничени от петролните танкери. Британският Emerald, например, транспортира 155 000 кубични метра втечнен природен газ. С дължина от 288 метра корабът е един от най-големите и най-модерните по рода си. Количеството газ в трюма на кораба би било достатъчно за снабдяването на 40 000 домакинства в продължение на една година.
Снимка: BP
По-голямата част от доставките на природен газ в Европа се осъществяват по тръбопроводи. Тъй като природният газ може да се търгува в цял свят чрез описаната по-горе технология за втечняване, това би трябвало да повиши сигурността на доставките в бъдеще. Плановете за излаз на сушата за втечнен природен газ вече са конкретни.
Заводите с възможност за доставка на газ, от една страна, и за разпределение оттам, от друга, са целесъобразни само в гигантски мащаби. С оглед на икономическата ефективност се обмисля и изграждането на пристанища, които да могат да товарят природен газ във втечнен вид. Този тип пристанище е целесъобразно да бъде изградено само в близост до огромни газови находища с обем над 80 милиарда кубични метра. Понастоящем само страни като Алжир, Индонезия, Малайзия, Иран, а от няколко години и Катар разполагат с такива възможности.