Да плащаш електроенергия с една сметка е по-скоро изключение в Европейска държава, отколкото правило. В повечето развити държави от ЕС потребителят прави някаква прогноза за своето средно месечно потребление за годината и използва нея през следващите 12 месеца, без той или компанията-доставчик да се занимава с проверки на електромери, фактури, дебнене за измами и т.н. Плащанията обикновено протичат автоматизирано през разплащателни сметки по банков път и хората дори не се сещат за сметките си за електроенергия. В края на годината, доставчикът на електроенергията измерва реалното потребление спрямо прогнозното и внася съответните корекции – били те нагоре или надолу. Разминаванията идват във втора сметка, която най-често отразява пиковото потребление на ток в някакви много студени зими или много горещи лета – т.е. за отопление и охлаждане.
Втората сметка съществува и в България, но е де факто скрита в първата. У нас се плаща реалното потребление всеки месец, което означава, че в пиковите моменти имаме в сметката си както средностатистическото ни и очаквано нормално потребление, така и разходите за отопление и охлаждане. За съжаление, това не е разграфено и повечето потребители не го осъзнават ясно, което създава и огромно напрежение в сектора.
Напрежението пък идва от истинския проблем – българите, макар че заедно с румънците сме с най-ниските доходи в Европейския съюз, се отопляваме през зимата много често по най-скъпия начин – на ток. Докато в развития свят се преминава масово към централизирано отопление и дори централизирано охлаждане (чрез топлофикации) и/или към отопление/охлаждане на газ, с цел максимална ефективност и опазване на природата, българите сме в тотално противоположната посока – индивидуално отопление на ток (скъпо и неефективно) или индивидуално отопление на твърдо гориво (неекологично).