В съвременната строителна индустрия повърхностното отопление замества стандартните радиатори. В случай на подово отопление контурите, скрити в пода, разпределят топлината равномерно във всички отоплителни зони в сградата, работейки при ниски температури на подаване. Това ви позволява да отоплявате помещението икономично и екологично.
Какви видове повърхностно отопление обаче изобщо трябва да изберем? Със сигурност не е само подовото отопление. Какви са възможностите да ползваме повърхностното отопление и за охлаждане?
Нискотемпературно отопление – как работи?
Площното нискотемпературно отопление е система, при която цялото помещение се отоплява от невидими за окото тръби със спираловидно или криволичещо разположение. Те са скрити в пода, но могат да се монтират и на тавана или стената. Източникът на топлина (топлинен фактор) може да бъде: вода, въздух или електричество. Очевидно този тип отопление има много по-голяма площ от радиаторите и отдава топлина на цялата нагревателна повърхност. Работи на принципа на излъчване, в много по-малка степен на конвекция. В резултат на това се нагрява равномерно и бавно – също така бавно губи топлина. За поддържане на комфортна температура (около 22 – 23°C) в помещението (в отоплителната зона) повърхностното отопление се нуждае от ниска температура на подаване (до 30°C), което е не само екологично, но и икономично.
Каква е причината? Това е чиста физика. Ако искаме да намалим топлинния параметър на подаването, трябва да увеличим нагревателната повърхност. Това се случва при повърхностното отопление. Най-важното е, че ниската подавана температура на повърхностното отопление работи добре с екологичните термопомпи, които стават все по-популярни сред далновидните инвеститори.
Предимствата на повърхностното отопление са обсъждани многократно. За да ги обобщим, трябва да знаете, че в сравнение с радиаторното отопление, повърхностното отопление е по-ефективно и по-здравословно. Също така е по-удобно за домакините, тъй като при по-ниски температури на подаване и постепенно разпределение на топлината къщата никога не се прегрява. Топлият въздух не „удря в лицето“, както се случва при радиаторите, които „изхвърлят“ горещия въздух, носещ се към тавана. Резултатът е, че радиаторът разпределя топлината много неравномерно – колкото по-далеч сме от него, толкова по-студено ни е, а седнали до радиатора, трудно понасяме топлината. Друг проблем е качеството на въздуха. Повърхностното отопление не изсушава въздуха, а радиаторите го правят.
Радиаторите също събират прах във вдлъбнатините на повърхността си. Те предизвикват движение на въздуха, пренасят замърсители и ни се налага да ги вдишваме. Ако се интересувате от повърхностно отопление, нека да разгледаме набързо възможностите.
Видове повърхностно отопление
Отоплителни контури, скрити в пода
В случай на подово отопление – най-популярната версия на повърхностно отопление – колекторът разпределя топлинния фактор (напр. вода) през тръби или нагревателни кабели, скрити в пода. Това е допълнителен комфорт от стъпване върху приятно топъл под, но на практика се свежда до факта, че с изключение на банята, където подът всъщност е осезаемо топъл, в останалите помещения не е просто неприятно студено.
Това обаче не е съвсем вярно, защото вече има съвременни стайни термостати с функция „Комфортно топъл под“. Това е един чудесен вариант за стаи с малки деца, играещи си през повечето време на пода, или когато просто искате да усещате топлината на пода.
Важно е с какво е покрит подът. Най-добрите проводници на топлина са керамичните плочки, ламинираните панели, водоустойчивият винил, настилката от смола, дървото (това са материали с ниска термична проводимост). Подовото отопление е най-ефективният и безспорно най-популярният вариант на повърхностно отопление – то осигурява топлинен комфорт при най-ниските температури на подаване.
На въпроса може ли да се използва подовото за охлаждане, еднозначният отговор е: „Да, може“. Дали е комфортно и ефективно, е друг въпрос. От техническа гледна точка при подово охлаждане е необходимо да се съобрази един важен компонент, а именно образуването на конденз/влага върху пода.
Конденз се образува при висока влажност на въздуха, а влагата е съдържанието на вода във въздуха. Топлият въздух може да „побере“ много повече влага от студения. Затова при 100% относителна влажност и ниска температура се образува мъгла или роса. Точката на роса е температурата, при която въздухът се насища толкова много с водна пара, че тя вече не може да остане в газообразно състояние и започва да се втечнява (кондензира). И така, къде е точката на роса, зависи от температурата и налягането.
Ако искаме най-прецизно да управляваме влажността в помещението, за да избегнем оросяване, ще ни е необходим хигростат.
Съвременните системи за управление на подово охлаждане ползват информация от дюпоинт сензор (сензор за точка на роса) или индиректно управление на влагата чрез измерване на влажността във всяка стая. Тук управлението в голяма степен е по емпиричен начин (проба – грешка). Клемната шина ENGO ECB8HC е решение на част от този проблем. Тя има вход за дюпоинт сензор, както и възможност за превключване в режим охлаждане или отопление.
Възможно решение е и използването на термостати EONE или EFAN, измерващи влагата в съответното помещение.
Доколко ефективно е подовото охлаждане? Определено има влияние върху понижението на температурата, но не очаквайте да има подобен ефект като климатик или вентилаторен конвектор. Разбира се, да стъпвате по хладен под не е най-приятното нещо на света.
Нагревателни елементи, скрити в тавана
При таванно отопление (монтаж зад окачен таван) топлината се излъчва равномерно от тавана към структурните компоненти на сградата и към предметите във вътрешността. Усещаме топлината на нивото на главата, а не на височината на краката. В този случай няма да се възползваме от комфорта на топъл под. За много строители това е недостатък, но има и предимства: няма риск от покриване на отоплителната повърхност с килим или нарушаване на инсталацията при окачване на шкафове или декорации (както при стенното отопление например, което ще разгледаме по-нататък). От друга страна, трябва да се погрижим за изолацията на сградата. Подаваната температура за таванно отопление обикновено е по-висока от тази за подово отопление, тъй като топлината не „пада“ към земята. За да се гарантира, че отоплителният ефект е задоволителен, температурата на подаване трябва да се повиши.
За охлаждане таванното „отопление“ е един чудесен вариант, разбира се, съобразявайки се със спецификите, които разгледахме преди това. Като заключение: най-правилният и комфортен вариант е използването на подово за отопление и „подово“ в тавана за охлаждане. Единственият недостатък е по-високата цена.
Отоплителни контури, скрити в стената
Стенното отопление е най-рядко срещаната форма на повърхностно отопление. Нагревателните елементи са неподвижно вградени в стените и излъчват топлина през тях, затопляйки интериора. Както при подовото и таванното отопление, топлината се разпространява постепенно, без да прегрява или да вдига прах. Тук няма допълнителни слоеве, които да намалят ефективността (напр. панели, килими). Трябва обаче да знаете, че с това решение се намалява полезната площ на помещението – тя става по-малка с дебелината на вградената в стената инсталация (това се забелязва особено при въздушно отопление). При този тип повърхностно отопление също е необходимо да се зададе по-висока температура на потока, отколкото при подово отопление (до 45°C). Въпреки това тази температура е достатъчно ниска, за да не причини щети или изгаряния при евентуален контакт.
Водно, въздушно или електрическо повърхностно отопление?
От една страна стои въпросът къде да инсталираме отоплителните елементи, а от друга – изборът на вида отопление, който в крайна сметка ще направите (вода, въздух или електричество), е от решаващо значение. Текущите разходи за повърхностното отопление, а следователно и за цялата къща, ще зависят от този важен избор.
Системата за водно отопление отоплява сградата чрез пластмасови или метални тръби, през които тече топла вода. Инсталацията е изолирана и защитена от течове и влага. Това е важно за предотвратяване на корозия, ръждясване или гниене на нагревателните елементи.
Въздушната отоплителна система се характеризира с това, че има специални канали в пода или стената, в които циркулира нагретият въздух – той се задвижва от вътрешен вентилатор.
Електрическото повърхностно отопление се основава изцяло на топлина, прекарана през нагревателни кабели или фолиа. Основното му предимство е лекотата и „чистотата“ на монтажа и удобната работа, а очевидният недостатък е цената на „горивото“ за отопление. Електричеството е скъпо, особено при такова повишено потребление.
Как ли ще работи с подложки за капилярни тръби?
Те все още са своеобразна пазарна иновация, поради което е редно да се отбележи, че съществуват и представляват интересен вариант или по-скоро алтернатива на инсталирането на повърхностно отопление. Това са така наречените капилярни тръбички, т.е. леки и тънки вериги от полипропиленови тръби, през които протича нагревателният флуид (водата). Монтират се с винтове в повърхността (под, стена, таван) преди шпакловане. Капилярите са гъвкави и могат да се оформят, което означава, че могат да се поставят върху различни по форма и сечение архитектурни елементи – напр. на полукръгла стена, окачен таван, на скосявания. Подложките с капилярни тръби са не само леки, но и работят тихо и всъщност не намаляват използваемата площ на помещението.
Когато избираме капилярни рогозки, важно е да не забравяме да ги монтираме в стени, за които нямаме дългосрочни планове за декориране или ремонт. Случайното пробиване на пластмасовите тръби (напр. при окачване на картина) може да причини повреда и да ни изложи на ненужни разходи за ремонт и обновяване. Такава стена не може да бъде покрита с голяма мебел – тогава работата с постелките губи смисъла си. Това обаче са ограничения, които се прилагат еднакво и за стенното повърхностно отопление. В момента най-големият недостатък на подложките за капилярни тръби е високата цена за монтаж. Когато ги купувате, обърнете внимание на качеството на използваните материали и здравината на заваръчните шевове.
Повърхностно отопление/охлаждане – каква е целта на управлението на температурата и влажността?
Всяко помещение в една сграда има нужда от индивидуална температура. Топлинните загуби на всяка стая са различни, функциите им също, така че те трябва да имат различни температури. Ето защо е важно да се въведе зонов контрол, който включва инсталиране на термостати поотделно за всяка зона. Тогава всяка стая ще има собствен микроклимат, зададена температура и влажност. Разбира се, при радиаторното отопление това също е важно и необходимо, но специално подовото отопление има нужда от прецизен контрол. Това се дължи на това, което считаме за предимство на тази инсталация – тя бавно загрява и бавно отделя топлина. С този механизъм на работа графикът за отопление трябва да бъде логично обмислен, планиран предварително и наблюдаван от специализирани контролери.
Не можем ръчно да управляваме повърхностното отопление удобно и ефективно!