30 години след ядрената катастрофа в Чернобил бетонният саркофаг, който захлупва разрушения ядрен реактор на някогашната АЕЦ, ще бъде покрит с нова обвивка, която се строи от 2010 година насам.
Видим от десетки километри разстояние и тежащ 36 000 тона, „новият защитен саркофаг“ ще бъде бавно изтеглен върху мястото на аварията по-късно тази година. Стоманената обвивка ще трябва да блокира радиацията и да позволи останките от реактора да бъдат разглобени безопасно.
От съображения за радиологична защита строителната площадка на свода се намира на около 300 метра от саркофага. Огромен напредък е, че работниците могат да се трудят нормално.
Когато през 2007 г. френският консорциум “Новарка” получи договора за изграждането на NSC (новата обвивка на саркофага), мястото се намираше точно до реактора и беше със силно ядрено замърсяване.
“Отстранихме над 120 000 тона радиокативен материали, всичко запечатахме с бетон”, обяснава Виктор Зализецкий, главен инженер на проекта от украинска страна.
В близост до саркофага работниците се трудят благодарение на високата и масивна бетонна стена, над която се вижда само част от покрива на саркофага и от нова вентилационна система.
Новата обвивка би следвало да издържа на възможно най-силни земетресения или торнадо. Тя трябва да предотвратява и проникването на дъждовна вода и сняг в реактора, както и изтичането отвътре на радиоактивен прах и радиация, в случай на рухване на саркофага, намиращ се под новата обвивка. Тя би следвало да устои в продължение на 100 години.
За да действа техниката, обвивката обаче трябва да се поддържа редовно, както това става на международна космическа станция. Проблемът е, че дефектна техника може да се подменя, но не и стоманениният свод. Ето защо най-големият враг на NSC е ръждата, обяснява Никола Кайе, мениджър на “Новарка”. Обикновено метални конструкции се пребоядисвали на няколко години, но в случая това не било възможно заради радиацията.
За да се избегне корозия, инженерите заложили на вентилационна система, която се управлява чрез компютри. Целта на вентилационната система е да не се допусне влажността на въздуха между външната и вътрешната обвивка да е над 40 на сто.
Когато бъде инсталирано цялото техническо оборудване, металната конструкция ще тежи над 36 000 тона и по тефлонови релси ще бъде приплъзната над саркофага. След това сводовата конструкция ще бъде прикрепена херметично към саркофага с помощта на еластична мембрана.
“Това ще е истинско изпитание за отговорниците по защитата от радиация, тъй като специалистите ще трябва да работят точно над саркофага”, обяснява Никола Кайе.
Виктор Зализецкий насочва вниманието към шест шини, които вече са монтирани под покрива: “Още тази година към тях ще се прикрепят двата кулокрана, всеки от които може да вдига тежест от 50 тона. С тяхна помощ първо трябва да се отстранят застрашените от пропадане елементи на стария саркофаг.”
Открит е въпросът как ще се покрият разходите. Международният финансов ангажимент за Чернобил приключва през 2017 г. с техническото приемане на NSC. Изграждането на съоръжението и влизането в експлоатация е финансово подсигурено, но не и демонтажни дейности.
Има и други финансови проблеми. Според говорителя на Чернобил в бюджета не са заложени и средства за експлоатацията на депото за съхраняване на течните радиокативни отпадъци.
Рано или късно те трябва да бъдат окончателно депонирани, където и да е в Украйна. В противен случай те все някога ще бъдат изложени на капризите на времето и ще плъзнат из околната среда.
“Тогава със сигурност ще се знае, че ядрената катастрофа в Чернобил никога не е отминавала”, предупреждава мениджърът на Европейската банка за възстановяване и развитие Винс Новак.
„Минахме през няколко много рискови етапа…. винаги имаме страхове, хора сме, но не остана нищо техническо, което да е предизвикателство сега“, коментира Винс Новак от Европейската банка за възстановяване и развитие. Тя управлява финансирането на арката, която струва над 1,5 милиарда евро и бе изградена с дарения от над 40 правителства.
Въпреки полагането на новата структура, районът с площ около 2600 кв. км ще остане до голяма степен необитаем и затворен за посетители.
По материали на Дагмар Рьорлих, известна германска журналистка по въпросите на науката във в. “Ди Велт”. Завършила геология и геофизика.