Българското наноклъстерно гориво „Зелен мазут” може да замени фосилните горива, използвани от топлоелектрическите централи и топлофикационните дружества. То е изобретено и патентовано у нас, а първите количества бяха произведени преди повече от седем години, разказа инж. Руслан Янев, проектант в „Грийн Енерджи Проект” – консорциумът, който е разработил и произвежда иновативното гориво. Янев посочи, че подобна замяна с наноклъстерното гориво е шанс да бъдат съхранени централите.
„След като Европейската комисия прие новите, по-рестриктивни нива на емисиите от горивните инсталации, влизащи в сила от 2021 г., централите, които не могат да ги изпълнят трябва или да бъдат затворени (както ТЕЦ „Варна“), или да вложат огромни инвестиции в съоръжения за очистване, без надежда инвестицията да бъде изплатена. При втория вариант централите няма да са конкурентоспособни на динамичния пазар на енергия”, коментира още Руслан Янев.
До края на този месец екип на Централната лаборатория при Изпълнителната агенция за околна среда – София (ИАОС) ще замери газовите емисии, резултат от изгарянето на „Зеления мазут”. При тези промишлени изпитания ще бъде сертифициран и котелът с комплектоващите го инсталации за управление на горивния процес, също проектиран и произведен от групата, създала технологията и продукта „Зелен мазут.
Технологията
„Зелен мазут” е технология за получаване на наноклъстерни горива, обясни инж. Янев. Тя е създадена през 2009 г. Чрез нея, при смесване на въглеводороди във вид на смляно до наночастици твърдо вещество, течни продукти и вода, при специални условия, настъпват процеси на клъстеризация, като се създава нов продукт – гориво с характеристики, различни от тези на първоначално вложените материали, а също и надхвърлящ в пъти вложената първоначално енергия. Суровините най-често са отпадъци с фосилен произход или от възобновяеми енергийни източници.
През 2010 г. в лаборатория на Университета „Проф. Д-р Асен Златаров” гр. Бургас, чрез апарат за комплексен термичен анализ STA-449 F3 Jupiter бе изследвано гориво – „Зелен мазут”, произведено от фосилна суровина, разказа още инж. Янев. При изследването е установена топлотворност на горивото 16 500 kcal/kg (69,08MJ/kg / 19,16 kWh/kg), която превишава с повече от 1,7 пъти топлотворността на мазута (9520 kcal/kg).
През 2013 г. горивото е изпитано чрез изгаряне в ТЕЦ „Марица -3” в гр. Димитровград, в парен котел ПКМ-12 с номинална мощност 8 MW. Целта на това изпитание беше регионалната лаборатория на ИАОС в Хасково да документира вредните емисии и прахови частици в димните газове, обясни експертът. Резултатите от него са показали: серен диоксид – SO2< 29 mg/Nm3, при норма 1700 mg/Nm3; азотни оксиди – NOx(NO; NO2) – 105 mg/Nm3(норма 450 mg/Nm3); въглероден оксид – СО – 92 mg/Nm3(норма – 170 mg/Nm3); прахови частици – 69 mg/Nm3, при норма 80 mg/Nm3. Тези резултати бяха неколкократно по-ниски от емисиите, отделяни при изгарянето в същите условия на лигнитните въглища – една от съставките в изпитвания „Зелен мазут”, посочи инж. Янев. „От използваните за енергийни цели фосилни горива в България емисиите от „Зеления мазут” са съпоставими единствено с емисиите, образувани при изгарянето на природен газ. Още преди четири години те бяха чувствително по-ниски от нормите на ЕС, които ще действат след 2021 г.”, добави специалистът. Цената на топлинната енергия, произведена от наноклъстерното гориво от описания тип е около 0,05 лв./kWh. Тя е повече от 2 пъти по-ниска от цената на същата, произведена с природен газ, електроенергия или течни петролни горива. Фактите показват, че горивото „Зелен мазут” е реално решение на едни от най-наболелите проблеми на българската енергетика. Чрез него, въглищата, с които разполага страната могат да бъдат превърнати в енергия по-ефективно, при спазване на най-строгите европейски и световни екологични изисквания, и при значително по-ниска цена, категоричен е инж. Янев. „Зелен мазут” може да се произвежда изцяло и от биомаса, с каквато страната ни разполага в големи количества. Твърдият компонент в горивото може да бъде биологичен въглен или торефицирана (пресушена) биомаса, а течният-пиролизни масла, отпадъци от производството на биодизел, биоетанол и др, обясни още инж. Янев. От иновацията до практическото приложение
По думите на инж. Янев в хода на научно-изследователската и развойната дейност по иновативното гориво е било установено, че пълното реализиране на неговия енергиен и екологичен потенциал изискват то да бъде изгаряно в специални условия, които е нужно да бъдат създадени в действащите горивни инсталации. Тези възможности дават предварителната газификация на горивото и изгаряне на получената паро-газова смес в условията на вихър със средна интензивност.
За целта екипът, разработил „Зелен мазут“ е изградил иновационна вихрова, газгенераторна горивна камера към промишлен котел с мощност 750 kW за нагряване на диатермично масло с гориво – отпадна дървесна биомаса от производството на развиван фурнир (снимка 2). За повишаване налягането на „Зеления мазут” преди впръскването му за изгаряне е била разработена гориво-нагнетателна помпена станция (ГНПС), с възможности за плавно изменение на: дебита на горивото до 0,700 m3/h, на налягането му до 100 bar, и на температурата му до 650°С (снимка 1). Освен гориво, станцията подава към дюзата сгъстен въздух с налягане до 15 bar и въздух за охлаждане с ниско налягане и управляем дебит до 150 m3/h.
Проектирана и изработена бе и специална дюза за разпръскване на „Зелен мазут”, посочи инж. Руслан Янев. При нея, с цел намаляване износването на дозиращите канали и отвори, атомизирането на горивото се осъществява не за сметка на високото налягане и скорост на същото, а на относително големия дебит и налягане на въздуха. Дюзата е аеродинамична, ежекторна с работно налягане на горивото – до 20 bar и налягане на въздуха в диапазона 8 – 10 bar.
С новоразработеното оборудване, през юни тази година е направен пробен запуск на котела с иновативното наноклъстерно гориво „Зелен мазут”. „Горивната камера предварително бе подгрята с биомаса до температура около 6500°С. След това, подаването на биомаса бе преустановено и започна впръскване през дюзата на „Зелен мазут” с минимален дебит. Горивото се запали веднага. Горенето му бе устойчиво, с ярък жълто-оранжев пламък. През комина на котела излизаха минимални количества водна пара”, разказа проектантът в „Грийн Енерджи Проект”. „Постепенно, с увеличаване количеството на подавания „Зелен мазут” и на необходимия за изгарянето му въздух, мощността на котела бе увеличена до 250–300 kW. В продължение на около час и половина горенето бе устойчиво и управляемо”, добави той. Температурата на стените на горивната камера се повиши до 9500°С, а пламъкът на моменти започна да добива лилав оттенък. Газовете през комина станаха почти незабележими. Резултатът бе по-добър от очаквания, коментира инж. Янев.
Необходимостта котелът бързо да стартира или да излиза от работен режим наложи да бъде проектирана и изработена запалка към дюзата за „Зелен мазут”, с която горивната камера да се запуска самостоятелно, разказаха още за развитието на проекта си от „Грийн Енерджи Проект”. Запалката също е иновационна, тип плазмена, а мощността и ефективността й се регулира от съпътстваща йонизирана смес от въздух и водна пара.
При планираните изпитания със „Зелен мазут” в описаната горивна камера, ще бъдат достигнати мощности 700–750 kW. Екипът на Централната лаборатория при ИАОС ще замери топлотворността на иновативното гориво и емисиите пари, газове и прахови частици в състава на димните газове. Освен самостоятелно изгаряне на наноклъстерното гориво, ще се изпробва ефектът от съвместното му изгаряне с дървесна биомаса, брикети от дървесни частици и RDF. Ще бъдат измервани разход на гориво, топлотворност и емисии.
Следващият проект, готвен от екипа на „Грийн Енерджи Проект” е газифициране на „Зелен мазут”, съвместно с дървесен чипс в работеща инсталация за термична газификация на биомаса и комбинирано производство на енергия. Опитът ще е крачката към превръщането на „Зеления мазут” в инструмент за повишаване качеството и съотношението на генерираните електрическа и топлинна енергия, и емисиите в димните газове на топлинните двигатели на построените у нас централи на биомаса, някои от които не работят заради ниската си ефективност, посочи инж. Руслан Янев.
publics.bg