Сградата на кварталната топлоцентрала, в близост до която пасат овцете на градската ферма – друг граждански кооператив
В София, за 67 кв. м жилище, равната ми месечна вноска към „Топлофикация София“ за сезон 2025/2026 е близо 100 евро.
В Кулемборг, на 65 км от нидерландската столица Амстердам, Хервин Вершхрю плаща 110 евро месечно за къща 180 кв. м. Той е част от енергийна общност с 60 члена, които още преди 18 години приемат предизвикателството сами да са производители и ползватели на топлоенергия. Днес техните месечни сметки са между 60 и 150 евро, според големината на жилището, изолацията му и кой колко иска да му е топло вкъщи.
„Късметът“ на кооператива в Кулемборг идва, когато водният доставчик в квартала на Вершхрю иска да се оттегли от бизнеса си там, защото е на загуба. Инициативните жители виждат в това шанс и се обединяват в първата „гражданска“ топлофикация в Нидерландия и в Европейския съюз – Thermo Bello („ТермоБело“). Правят бизнес план за десет години и с подкрепата на общината, която дава банкови гаранции, теглят заем и успяват да договорят почти на безценица кварталните активи на дружеството „Витенс“. Харчовете им са за термопомпи за водата, която идва от градския тръбопровод. Кредитът е изплатен и през 2015 г. е теглен нов – за 350 хил. евро и ниска лихва, и в комбинация с 80 хил. евро от членовете и спестен близо 100 хил. евро собствен капитал. Парите отиват за присъединяване на второ училище и нови потребители към общностното парно. Сега с приходите от сметките се изплаща вторият заем и се заделя за бъдещи инвестиции, разказва Вершхрю, който е председател на кооператива.
Станцията се поддържа от малък персонал и работи без печалба
Как работи гражданското парно
Кварталната топлофикация е бивше съоръжения на водната компания, която кооперативът „Термо Бело“ ползва под наем. С термопомпа с мощност 1 МВ се осигуряват между 95 и 99 на сто от производството на топлоенергия. Два газови котела допълват капацитета, но потреблението на природен газ е минимално. Всъщност с една единица енергия се произвеждат пет единици топлина. Това става като се черпи вода от голям резервоар със стабилна температура на водата от 12-13 градуса. Шест градуса от топлината се отнемат, за да се използват след това за подгряване на водата за отопление. Ако навън е 20 градуса, толкова става и температурата на водата, доставяна в жилищата. Ако е 10 градуса, загряването е до 35 градуса, а ако е минус 10 градуса – до 50 градуса. Ползвателите имат свои помпи, с които при желание може да повишават температурата за къпане, но за отопление доставяните градуси са напълно достатъчни. В Нидерландия спазват стандартите за жилищна температура – 22 градуса в дневната и банята и 20 градуса в спалнята, обяснява Вершхрю. Той обаче признава, че толкова нискотемпературно парно е възможно заради добрата изолация на домовете в квартала.
Всъщност от 1 май до 1 октомври много от клиентите на „Термо Бело“ направо затварят спирателните кранове към централните топлопроводи. Кооператорите са особено горди от това, че са успели да прецизират софтуерно доставките на топлинна енергия така, че да се постига най-оптималното снабдяване със загуби от едва 12 процента на топлината при преноса ѝ.
Дългосрочно ниски цени
Сметките за гражданите на квартала „Ева-Ланксмеер“ са прогнозни и равни месечни, като веднъж годишно има засичане и изравняване, за бизнеса е според реалното месечно потребление.
„Докато живеех в стара къща в друга част на Нидерландия, енергийната ми месечна сметка преди кризата с цените беше 300 евро, а по време на кризата – 500 евро. Сега плащам 115 евро – цената е устойчива, не върви нагоре-надолу и първоначалната ми инвестиция от 2500 евро, за да стана част от коорепарите се е изплатила“, разказва Хатиан Андедайк, част от общността.
Андедайк разказва за предимствата да си член на енергийната общност в Кулемборг
Вершхрю също отбелязва, че сметките на членовете на кооператива са с около 40 на сто по-ниски от тези на останалите граждани в Кулемборг.
Примерът на „Термо Бело“ е заразен и вече са подготвени десет подобни пилотни проекта, за чията реализация се работи в други общини на Нидерландия.
Един от тях е в сърцето на столицата на страната – т.нар. Малък Амстердам, където съжителстват както „обикновени“ хора със собствено жилище или под наем, така и интелектуалци, художници, населили двете сгради на бившата болница, но и обитатели на „социални жилища“. Точно те всъщност ще са над 60 процента от ползвателите на топлоенергията от създадения там кооператив . „Под последните не си представяйте роми или наркомани – това са хора с доходи под определена от правителството линия, на които общината е длъжна да предостави жилища с по-нисък от обичайния наем“, разказва Анке Вартенберг.
Парно, което охлажда градската среда
Бившата директорка на броудкастинг програми за радио и телевизия е един от десетте инициатора на енергийната общност Ketelhuis („Кетълхус“). От 2018 г. тя работи като доброволец за създаване на гражданско парно в централния амстердамски квартал.
Анете Шуруър е едно от другите лица на проекта и двете са сред ония приветливи хора, които са успели да убедят 1200 домакинства да станат част от кооператива, както и общината и държавата да подкрепят идеята.
А тя е за вземане на горните 20 см от нагрятата от слънцето вода от близкия канал до сградите, която да се отвежда в намиращо се на 180 метра под земята в квартала естествено езеро. „Същата част от неговите води ще се изваждат изпод земята и ще връщат в канала и дори това ще е своеобразно охлаждане на градската среда, което е начин за справясе с климатичните проблеми“, обяснява Айлийн Велтхус, представител на „Кетълхус“. Под земята топлината ще се съхранява по естествен начин и през зимата ще се прехвърля към термопомите, които ще подгряват водата. Тук, за разлика от Кулемборг, трябва да се достигне температура на водата за отопление от 70 градуса. Причината е, че голяма част от жилищата не са добре изолирани.
Анке Вартенберг показва канала, чиито загрети горни води ще се използват за топлоснабдяването на Малкия Амстердам
Затова и през май догодина първата сграда, която ще се присъедини към „каналното“ парно, ще е ново строителство, после ще се включат по-старите здания.
Да станеш клиент на „Кетълхус“ е с 500 евро по-евтино, отколкото да се присъединиш към централното парно в града, обяснява финансистът на общността Тео Конин. Първоначалната инвестиция на членовете на кооператива е 3500 евро, с което са събрани над 6 млн. евро гражданско финансиране от общата стойност на проекта от 30 млн. евро. Организацията успява да убеди правителството да предостави субсидия от 13 млн. евро. Общината пък подпомага проекта с 1.5 млн. евро. Кооперативът обаче е получил и държавни гаранции, които са му позволили да вземе изключително изгоден банков заем за 8 млн. евро.
Тук ще е връзката с намиращия се на 180 метра под земята естествен водоизточник, където ще се съхраняват топлите води, а неговите ще охлаждат канала
Фиксирани цени за 30 години напред
„Не повече от сега“ относно стойността на сметките беше мотото на кампанията за убеждаване на хората да се включат в собственото парно“, допълва Тео Конин. Срещу участието си в проекта те ще получат фиксирани цени на топлоенергията за 30 години напред, като веднъж годишно те ще се индексират според инфлацията, допълва той. По неговите и на Шуруър думи това е възможно, тъй като кооперативът не цели печалба, за разлика от енергийната компания. 2 млн. евро ще са годишните ни приходи, толкова ще са и разходите ни, казва Конин.
Тео Конин обяснява финансовия модел на проекта „Кетълхус“
Интересен момент от проекта е, че 60 процента от електроенергията за термопомпите на гаржаднското парно ще се доставят от вятър по дългосрочен договор за 15 години, също на фиксирани цени. Това също гарантира стабилност на цените, останалият ток ще идва от пазара, обяснява Конин.
Анке Вартенберг споделя, че най-големите притеснения на участниците в проекта са били за изкопните работи. „Беше си доста прашно, докато се изграждаше подземната топлоцентрала. Трябваше всеки ден да си бършем прозорците. Развалихме си и цветната градина, която съседи сами създадохме и отглеждахме, но тя ще бъде въстановена върху станцията, а шумът от работата на термопомпите ще е под 30 децибела, което е нормално за градска среда“, разказва активистката.
Доскорошната цветна градинка е паднала жертва на подземната топлоцентрала, но ще бъде въстановена и съседите пак ще се грижат за нея
Възможно ли е това в България?
Дали нидерландската инициативност е твърде утопична за българската среда и по-специално за софийското топлоснабдяване?
Клиентите на общинската столична топлофикация от години се оплакват от високи цени на топлоенергията на фона на аварии и лошо качество на услугата, а финансовото състояние на дружеството е окаяно. То реално е пред фалит с огромни загуби – само за тази година се очаква те да са 400 млн. лв., а дълговете му за природен газ ще нахвърлят 2 млрд. лв. На този фон общината разглежда като вариант единствено привличането на концесионер, който да поеме управлението и да инвестира в развитието на възобновяеми проекти като начин за намаляване на разходите за гориво и за купуване на въглеродни емисии.
А гражданите на София може да са част от решението на проблема, смята Кристиян Димитров, координатор „Енергийни общности“ в екоорганизацията „Грийнпийс“ България.
Според него нито едно от ръководствата на общинското дружество досега не е достатъчно амбициозно да приложи плановете за внедряване на възобновяеми енергийни източници за производството на топлоенергия. Затова добре би било да се смени подходът от централното към индивидуалното.
Собствено парно в блока в София!?
„Ако фокусът е върху хората, може в отделните станции – дори на ниво блок, да се поставят термопомпи и хората да са напълно самостоятелни. Това е възможно чрез нормативни промени, които да позволяват етажната собственост да придобие абонатните станции и вътрешната топлоснабдителна инсталация, за да могат да се правят корекции на системите. Може да се започне с анализ на интереса на гражданите в пилотен квартал, разчет на необходимите инвестиции и подход за частично субсидиране от общината или държавата на подобни проекти“, коментира Димитров пред Mediapool.
Според Кристиян Димитров у нас също са възможни кооперативите за отопление
„В правителствените планове не трябва просто да е записано колко добре е да има енергийни общонсти, а е необходимо да се фиксира колко такива за електроенергия и за отопление ще има до еди коя си година, какво финансиране е необходимо за това и с какви механизми ще се осигури“, допълва той.
Координаторът на „Грийнпийс“ България смята, че отвореният в момента за промени Закон за енергията от възобномяеми източници е подходящият момент за стабилна законова рамка как да се осъществят енергийните общности – стимули от държавата и чисто техническа регулация. „Ние изпратихме конкретни предложения, за да може българите не само да се замислят, но и да имат законовата база, на която да стъпят за реализация на намеренията си“, коментира Кристиян Димитров.
Той признава, че трябва и промяна в мисленето на хората, да искаме да се обединим и да допринасяме за благополучието си, а не да чакаме някой друг да ни реши проблемите.
С малко регулации и финансиране половината енергия в ЕС може да е собствена
Потенциалът на енергийните общности в Европа е огромен, коментира и Илонка Марселас, вицепрезидент на Европейската асоциация на енергийните общности. Според анализа на организацията близо 50 процента от необходимата на домакинствата енергия в Европа може да бъде призвеждана от самите тях и примерът на Нидерланция за трансформация на топлоснабдяването е показателен. Марселас посочи, че и в момента има европейски механизми за финансиране на подобни проекти, но Брюксел трябва да по-сериозно да подкрепи законодателно енергийните кооперативи и да подпомогне националните организации за информационни кампании. Но най-важното, според нея, е да се осигури достъп на енергийните общности до капитал. Европейската комисия може да създаде специален фонд за грантове ими субсидии на предварителните проучвания за подобни проекти. След това Европейската инвестиционна банка може да осигури гаранции за нисколихвени заеми от националните банки за реализацията на енергийни кооперативи.
Ако половината домакинства сами призвеждат необходимата им енергия, каквато възможност има, играта ще се промени сериозно в полза на потребителите и климата
„В момента всяка страна си има няколко големи енергийни играчи, чиято цел е да печелят Множество малки общности ще променят пейзажа, защото участниците в тях ще са много по-заинтересовани от качествена, ефективна и устойчива услуга“, допълва Марселас.
Така топката с енергийните кооперативи и предвидимите цени на електрическата и топлинната енергия е не само в полето на държавата и общините, но и в гражданската инициативност в България.
Автор Владислава Пеева, снимки Mediapool.