Подобно децентрализирано решение може да ускори енергийния преход в отоплителния сектор, който все повече се насочва към локални системи. Така квартали без достъп до централно отопление и без възможност за инсталиране на индивидуални термопомпи биха могли да бъдат декарбонизирани.
Енергийният преход в отоплителния сектор напредва бавно. Въпреки че общините са задължени да изготвят планове за топлоснабдяване и да определят зоните за изграждане на мрежи за централно отопление и охлаждане, процесът е сложен и изисква значителни инвестиции. Климатичната кула предлага алтернативен подход. Това е съоръжение, в което е инсталирана голяма въздушна термопомпа, използваща атмосферния въздух като източник на топлина. Средно тя произвежда три киловатчаса топлинна енергия от един киловатчас електроенергия, като ефективността ѝ е по-висока през лятото и по-ниска през зимата.
Произведената топлина се съхранява временно в свързан акумулиращ резервоар и при необходимост се подава към локалната отоплителна мрежа.
Първата подобна климатична кула беше въведена в експлоатация в Бремен. Съоръжението в квартал Überseeinsel осигурява топлинна мощност от 500 kW и работи изключително тихо.
По време на откриването вентилаторите на съседните изложбени екрани се оказаха по-шумни от термопомпата в самата кула. Това е постигнато чрез масивна бетонна облицовка и монтиране на термопомпата върху виброизолиращи опори, които намаляват вибрациите и нискочестотния шум.
Това прави системата подходяща за отопление на голям брой жилища, без да е необходимо изграждането на дълги магистрални топлопроводи през целия град. Климатичната кула има още едно важно предимство – тя позволява колективно използване на произведената топлина. Именно това подчертава Тобиас Вернер, управляващ директор на Towergy. Според него малките общински енергийни дружества често са изправени пред сериозното предизвикателство да финансират изграждането на големи централни отоплителни мрежи. „Но какво пречи да мислим в по-малък и по-децентрализиран мащаб?“, пита той.
Този модел позволява на общинското дружество да започне само с една климатична кула. След като бъдат присъединени достатъчно потребители и проектът стане икономически устойчив, може да бъде изградена и втора кула. Предимството е, че в началото отделните съоръжения не е необходимо да бъдат свързвани чрез мащабна тръбопроводна инфраструктура. Така могат постепенно да се изграждат локални отоплителни мрежи, които впоследствие, ако е необходимо, да бъдат обединени в по-голяма система за централно отопление.
Според кмета на Бремен Андреас Бовеншулте именно това е подходът, от който градът се нуждае. Той вижда в него не само икономическа възможност за ускоряване на енергийния преход, но и решение със значим социален ефект.
„Бремен вече изготви своя план за топлоснабдяване и определи кварталите, които ще бъдат обслужвани от централно отопление“, заяви той по време на официалното въвеждане в експлоатация на съоръжението.
По думите му това са предимно гъсто населени райони. „Но има и квартали, в които хората могат да си позволят и имат място за индивидуални термопомпи. Какво обаче се случва с всички останали – с онези, които нямат възможност нито за присъединяване към централно отопление, нито за собствена термопомпа?“, пита Бовеншулте.
Той посочва, че подобна ситуация се среща в много райони на Бремен, тъй като градът не е толкова гъсто застроен като Берлин, Франкфурт или други големи германски градове.
„Именно тук решения като климатичната кула могат да бъдат особено полезни. Те позволяват снабдяването на между 50 и 300 домакинства, а потенциално и повече, чрез компактно инсталирана високоефективна термопомпа. И всичко това при минимално шумово натоварване“, обяснява Андреас Бовеншулте.
Според него проектът има и важно социално измерение. „Енергийният преход е не само екологично, но и сериозно социално предизвикателство. Какво ще стане с хората, които остават зависими от отопление с петрол и природен газ, плащат все по-високи мрежови такси и нямат възможност да инсталират термопомпа или да се присъединят към централно отопление? Климатичната кула не е просто екологична иновация – тя може да допринесе и за по-голяма социална справедливост“, подчертава Бовеншулте.
Климатичната кула вече е готова за серийно производство в Бремерхафен. „В първия етап планираме да произвеждаме до 50 кули годишно. В дългосрочен план целта ни е капацитетът да достигне 100 кули годишно при двусменен режим на работа, ако пазарното търсене го оправдае“, казва Тобиас Вернер от Towergy.
Снимка: Velka Botička