Над 85 хиляди клиенти са напуснали регулирания пазар на електроенергия само през 2016 г., но от тях битовите клиенти са едва 1000. Към момента едва 3% от общия брой на потребителите на електрическа енергия са на свободния пазар, но тяхното потребление формира 37% от от общата консумация в страната. Абсолютно същият е делът на потреблението на останалите 97 на сто от клиентите, които са на регулирания пазар (основно битови потребители). 17% от производството се изнася, а с останалите 9 на сто се покриват технологичните разходи по преноса и разпределението. При включване на износа към свободния пазар, неговият дял става 54% срещу 46 на сто от регулирания.
Данните са Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и бяха представени от нейния председател доц. Иван Иванов в рамките на двудневната конференция за либерализацията на електроенергийния пазар, която продължава и днес. Тя е организирана от Националната енергийна камара и Института за енергиен мениджмънт.
Най-важното, което предстои е разработването на новия пазарен модел. В основата му трябва да е промяна на статута на НЕК, която в момента е единственият купувач на енергията от трите сегмента с преференциални цени, посочи Иванов. Тази възможност трябва да бъде съпътствана с постепенното излизане на енергийната борса на тези производители, допълни той. Това трябва да стане в съответствие с намаляването на дела на регулирания пазар, за да се избегне недостиг на електроенергия за регулирания сегмент, смята Иванов.
По думите му най-напред на енергийната борса трябва да излязат централите с дългосрочни договори за изкупуване на енергията. Това са ТЕЦ „AES Марица Изток 1“ и ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3“. Паралелно с това трябва да се въведат договорите за разлика. След това, според председателя на КЕВР, на борсата могат да излязат големите ВЕИ централи, последвани от топлофикациите с високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия. Последни на борсата трябва да излязат малките ВЕИ централи, които трябва да имат механизъм за обединение, най-вероятно в рамките на балансиращи групи, посочи още Иван Иванов.
Иванов коментира още, че към момента няма достатъчно ликвидност на борсовия пазар. Най-логичното е големите държавни компании, част от БЕХ, да предложат на борсата количествата си, извън квотата си за регулирания пазар, посочи той. И допълни, че в един момент от борсата ще се закупуват и количествата за технологичните разходи по преноса и разпределението.
По отношение на потребителите на регулирания пазар, председателят на КЕВР смята, че в пътната карта за либерализацията, те трябва да бъдат обособени в две отделни групи. Едната на небитовите клиенти, за които срокът за излизането на свободния пазар може да много по-кратък – 2 г. И втора група – на битовите клиенти, за които, според Иванов, този срок трябва да е в рамките на препоръчваните от ЕК пет години.
publics.bg