В колата, в самолета или за отопление, течните горива се използват в много области на нашето ежедневие. Състоят се предимно от въглерод и водород и отделят много енергия при изгаряне. Под формата на топлина тя може да се използва за отопление на сгради и за подгряване на питейна вода. Най-известните примери за течни горива са отоплителното масло, дизела, бензина и керосина.
Предимства и недостатъци на конвенционалните течни горива
Фактът, че течното гориво се търси в много области, се дължи на многобройните му предимства. Защото, за разлика от природния газ, отоплителното масло и други подобни могат да се транспортират без тръбопровод, а високата енергийна плътност позволява използването на компактни складове.
Недостатъците се крият в произхода на течните горива
Течните горива като отоплителното масло биха могли да бъдат най-популярните енергийни източници, ако не бяха недостатъците. Конвенционалното течно гориво се основава предимно на суров нефт. Суровината е образувана от мъртва биомаса в продължение на милиони години и днес е достъпна само в ограничени количества. Понастоящем изследователите прогнозират, че глобалните запаси от нефт ще бъдат изразходвани след около 140 години. Икономичните двигатели, енергийно ефективните сгради и модерните маслени кондензни котли намаляват търсенето, но само отлагат проблема.
Друг недостатък на конвенционалните течни горива: при изгаряне във въздуха се отделя много въглероден диоксид. Газът се натрупва в атмосферата и предотвратява освобождаването на слънчевата топлина. В резултат на това температурите на земната повърхност рязко се повишават, което има сериозни последици. Изменението на климата причинява постоянни суши, все по-екстремни метеорологични условия и повишаване на морското равнище.
Още един недостатък е замърсяването на водата. Ако суровият нефт, отоплителното гориво или други течни горива изтекат незабелязано, те замърсяват подпочвените води.
Течните горива на бъдещето
Изследователи от цял свят разработват синтетични алтернативи на конвенционалните енергийни източници. Така наречените горива на бъдещето (също зелени горива) имат за цел да компенсират изброените недостатъци и да осигурят устойчиво енергийно снабдяване. Три примера показват как се случва това.
Зелени горива от водорасли. Наистина ли са зелени?
Рапицата, зърното и други растения съдържат много масло и теоретично могат да се използват за производство на гориво. В голям мащаб обаче така се губят много обработваеми земи за производство на енергия – площи, от които спешно се нуждаем за добив на храна. Водораслите са евтина алтернатива, защото те растат бързо и съхраняват слънчевата енергия в мазнини, които могат да бъдат извлечени, за да се получи дизелоподобно течно гориво. Фактът, че водораслите фотосинтезират и обработват CO2, също е предимство. При изгарянето им обаче парниковият газ попада в атмосферата. Емисиите на CO2 и енергията, необходима за производството на зелени горива, нарушават екологичния баланс.
Хидротретираното растително масло (HVO)
Един от най-големите проблеми на изкопаемите течни горива са ограничените запаси на петрол. Дали след 140, 250 или дори 500 години в един момент последната капка ще бъде изразходвана и енергийният източник вече няма да е наличен? Тогава превозните средства и отоплението могат да заработят с хидротретирано растително масло. HVO са бъдещи горива, произведени главно от растителни отпадъци, които се получават чрез каталитична реакция и водород. Тъй като при изгарянето се отделя приблизително толкова въглероден диоксид, колкото растенията преди това са превърнали в кислород, това е регенеративно и CO2 неутрално гориво.
Свойствата на зелените горива могат да бъдат повлияни в самия производствен процес, което означава, че HVO може да се използва като добавка дори за превозни средства и в отоплителни системи.
Концепцията Power to Liquid (PtL)
Когато експертите говорят за Power to Liquid, става въпрос за зелено отоплително масло от слънчева енергия. Течното гориво може да се получи с помощта на електролиза, разделяне на водата на кислород и водород. Това се случва с електричество от големи фотоволтаични или вятърни електроцентрали и е особено екологично. За да получат зелено отоплително масло, производителите добавят въглероден диоксид към водорода от електролизата.
Тъй като по-голямата част от CO2, произведен по време на горенето, се рециклира, това е CO2 неутрално гориво, което може да се използва в много области. Основният недостатък тук е цената. Производствените цени са толкова високи, че зеленият дизел на бензиностанцията днес би струвал повече от четири евро на литър. По-нататъшното развитие би трябвало да помогне за намаляване на разходите.