Снимка: Sunfire SE
Финландия разширява производството си на зелен водород, разчитайки отчасти на немска технология. И двете страни се възползват от това сътрудничество. Планът на Финландия е да изнася зелен водород в средносрочен план.
Германия осигурява търсенето, Финландия – производството. Ето как би могло да изглежда успешното сътрудничество в областта на зеления водород. И двете страни преследват амбициозни цели за декарбонизация на промишлеността – това сътрудничество прави постигането им по-реалистично.
Електролизер, произведен в Дрезден
Завод за производство на зелен водород влезе в експлоатация тази пролет в Харявалта, в югозападна Финландия. Това е първият по рода си, според Business Finland, официалната правителствена агенция за насърчаване на търговията и инвестициите. Сърцето на завода, електролизерът, е дело на немската компания Sunfire SE, базирана в Дрезден. „Горди сме, че допринесохме за този исторически етап с нашите електролизери от Дрезден – истински флагмански проект за зелен водород“, обяснява главният изпълнителен директор на Sunfire Нилс Алдаг.
„Електролизата е ключовата технология за производство на водород. Появата ѝ в Харявалта бележи важен етап за производството на зелен водород“, казва Херко Плит, основател и главен изпълнителен директор на P2X Solutions, компанията, която построи завода. Планират се и други заводи. До 2031 г. компанията си е поставила за цел да има капацитет за производство на водород от един гигават.
Електролизният завод в Харявалта е с капацитет 20 мегавата. Захранва се с електричество от възобновяеми енергийни източници, което позволява производството на зелен водород. Плановете са амбициозни. В бъдеще друг завод, който все още предстои да бъде построен, ще произвежда там синтетичен метан, който след това може да се използва за съхранение на водород.
Финландия си е поставила за цел да произвежда десет процента от водорода в ЕС.
Търсенето на зелен водород е високо. Ако разширяването на производството във Финландия продължи с бързи темпове, скандинавската страна би могла да постигне целта си да произвежда десет процента от зеления водород в ЕС до 2030 г. Условията за това са благоприятни: около 95 процента от произведената електроенергия е без емисии на CO₂, цените на електроенергията са ниски, а Финландия разполага с голям капацитет за разширяване на нови възобновяеми енергийни източници. Освен това, страната се гордее с устойчив технологичен и индустриален пейзаж с висококвалифицирана работна сила и конкурентна, иновативна среда.
За разлика от това, постигането на целите на Германия за водород е доста несигурно. Ключова междинна цел за H₂ за Германия е да достигне производствен капацитет от поне десет гигавата до 2030 г. Експертите обаче смятат това за нереалистично. Несигурността на европейския пазар – например по отношение на прогнозираното в момента ниво на цените на водорода, инфраструктурата, която все още трябва да бъде развита, и регулаторните изисквания – възпрепятства необходимите инвестиционни решения. Поради липса на възобновяема електроенергия, Германия не може сама да произвежда необходимите количества водород и следователно е зависима от вноса във водородния сектор, за да задоволи търсенето.
Финландия като еталон
Финландия има много какво да покаже в дигитализацията и гъвкавостта на електроенергийната си система, нещо, от което Германия все още е далеч. Внедряването на интелигентни измервателни уреди беше успешно внедрено във всички домакинства и предприятия преди години. Динамичните тарифи са нещо обичайно. Използват се ресурси като промишлена отпадъчна топлина. Например, центърът за данни на Google в Хамина в югоизточната част на страната подава отпадъчната си топлина към местната система за централно отопление.