Според индустриалната асоциация WindEurope, през 2020 г. в Европа са инвестирани 26,3 млрд. евро в нови офшорни вятърни паркове, като са добавени нови 7,1 GW, въпреки пандемията от Covid-19.
През следващите години ще бъдат изградени още ферми, добавяйки още 2,9 GW офшорна вятърна мощност към построените през 2020 г.
„26 милиарда евро нови инвестиции през 2020 г. са огромен вот на доверие в офшорните вятърни паркове. Инвеститорите виждат, че офшорният вятър е евтин, надежден и устойчив – и че правителствата искат повече от него“, каза Джайлс Диксън, главен изпълнителен директор на WindEurope.
„Тези инвестиции ще създадат работни места и растеж. Всяка нова офшорна вятърна турбина генерира 15 милиона евро икономическа дейност. Очакваме сегашната заетост от 77 000 души в сектора в ЕВропа да нарастне до 200 000 до 2030 г.“, добави той.
През 2020 г. Великобритания, Холандия, Германия и Франция взеха окончателни инвестиционни решения за офшорните вятърни паркове, но индустрията все още трябва да извърви дълъг път, за да постигне целта на ЕС от 60 GW офшорни мощности до 2030 г. и 300 GW до 2050 г.
През 2020 г. девет нови офшорни вятърни парка се появяват в пет държави, включително Холандия, която е активирала 1493 MW и Белгия, която има 706 MW. Великобритания и Германия също имат нови ферми, които започнаха да произвеждат енергия, докато Португалия завърши инсталирането на плаваща офшорна вятърна ферма.
Това следва тенденцията от 2019 г., когато се появиха 10 нови вятърни парка, добавяйки своя капацитет от 3,6 GW.
„Новите инсталации показват устойчивостта на офшорната вятърна индустрия. Съществуващите офшорни вятърни паркове в Европа продължиха да работят. Продължихме да изграждаме нови вятърни паркове. Продължихме да правим и нови турбини”, кавза Диксън.
Сега Европа има 25 GW офшорни вятърни съоръжения със 116 ферми в 12 държави – 40% от които са във Великобритания.
Въпреки това, докато Обединеното кралство е европейски лидер в енергията от вятъра, WindEurope разкритикува последните ѝ действия с коментар, че последните изтъргувани 8 GW не са в съответствие с целта на страната да се учетвори вятърната си мощност до 40 GW до 2030 г. Комбинацията от наддаване за ограничените налични терени и голямото търсене, води до подаването на много високи оферти, предупреди той.
Франция и Полша също са готови да увеличат своите ферми, като Франция започва работа по офшорна вятърна електроцентрала с мощност 1 GW, която ще бъде завършена до 2023 г., а Полша ще приеме Закон за офшорните ветрове с цел да достигне мощност от 28 GW до 2050 г.
„Офшорният вятър не се лови вече само в Северно море. Бързо се превръща в общоевропейска цел. Все повече страни поемат ангажименти по темата. Полша, Испания, Гърция, Ирландия, както и трите балтийски държави също вече имат своите планове“, каза Диксън.
„Нека продължим този импулс. Сега се нуждаем от всеобхватна законодателна рамка за хибридни офшорни вятърни проекти, подобрено морско пространствено планиране и рационализирани разрешителни процедури, за да разгърнем пълния потенциал на европейската офшорна вятърна енергия“, каза Диксън.