Преди около 500 000 години човекът открил огъня и малко по малко успял да го превърне в свой съюзник, за да осигури оцеляването си и своето удобство. От тогава огънят, захранван от дърва и биомаса, представлява жизненоважен източник на енергия за хората и все още е основният източник на топлина в света. През вековете човешката изобретателност, открития и технологичният напредък са ни дали възможност да създаваме все повече комфорт и уют.
Централно отопление
Смята се, че централното отопление е изобретено в Древна Гърция, но именно римляните станали най-добрите инженери по топлотехника на древния свят със своята система хипокауст. В много римски сгради мозаечните подове били повдигнати на равноотдалечени зидани тухли или керамични тръби, между които циркулирал топъл въздух от специално изградени за целта пещи. Горещият въздух отоплявал помещенията и това било първото подово отопление в човешката история. Системата хипокауст изчезва с упадъка на Римската империя, а централното отопление е преоткрито отново след около 1500 години.
Печка мангал
През този период най-често срещаният начин на отопление бил печката мангал, макар и по-малко сложен и изискващ горива, произвеждащи по-малко дим. Освен дървени въглища, римляните използвали дърво. То било перфектно изсушавано по няколко метода. Сушенето на дървото се активирало чрез излагане на пламтящ огън или чрез потапяне в течността, която излиза преди маслото при пресоването на маслини.
Камина
През Средновековието камината отначало е била просто отвор в центъра на покрива, който се е развил през вековете. Тя се превръща в много голям отвор, увенчан с пирамидална качулка или мантия, която се е издигала директно нагоре. Архитектите постепенно усъвършенствали конструкцията, за да избегнат загубата на голяма част от топлината през тази качулка. Поради това размерът на камината бил намален и били монтирани метални плочи, които предотвратявали твърде лесното изтичане на горещ въздух и навлизането на студен.
По същото време се появило и отоплението с печки. В края на тринадесети век се разпространили първите зидани печки, покрити с плочки. Постепенно камините били изместени от метални печки.
Съвременно отопление
Всички тези методи на отопление обаче позволявали да се отоплява една, може би две стаи от къща. Ето защо през осемнадесети век се налага появата на централното отопление. Отначало тръби с горещ въздух, монтирани в стената, разпределяли горещия въздух от централна печка. Но този тип отопление се контролирало трудно и генерирало много сажди, което причинявало дискомфорт на обитателите. Джеймс Уат (1736-1819), изобретателят на парната машина, адаптирал концепцията и създал парния радиатор. В същото време се родил и радиаторът. Това устройство било проектирано да получава топлина и да я разпространява. Постепенно горещата вода започнала да се конкурира с парата. Системата за централно отопление с топла вода се появила едва след 1930 г. Радиаторът придобил голяма популярност, тъй като освен че топлел, той осигурявал топла вода за домакинствата.
В края на Втората световна война повечето домове нямали отопление във всяка стая. Стаите, които се отоплявали, имали специално оборудване за отопление и често системите съществували съвместно. През 50-те години било въведено централното отопление. Топлината се генерирала в котли на петрол или газ, а помещенията се отоплявали от радиатори. Така станала възможна централната регулация и комфортът се подобрил.
Друг голям пробив било отоплението с електричество. Въпреки че се предлагали на пазара още от началото на века, електрическите отоплителни системи проникнали в домовете след Втората световна война.
Последните десетилетия породиха много високоефективни отоплителни решения, които опазват околната среда и са достъпни за всички. Комфортът е свързан с уелнес и сега е възможно да прекарате студения сезон на уютно място, знаейки, че отоплителната система предлага най-доброто, без да вреди на планетата.