Когато хората чуят “плаващи вятърни турбини”, те често си представят офшорните вятърни паркове, които вече са често срещано явление по много крайбрежия по света.
Има обаче една малка разлика.
Докато конвенционалните офшорни ветро-паркове – при които турбините биват монтирани в сравнително плитки води и фиксирани към морското дъно – постепенно се разраснаха през последните няколко години, плаващите вятърни турбини – тези, които биват закотвени с помощта на кабели, но нямат фиксиран фундамент на морското дъно – досега си оставаха само в границите на маломащабни проучвания.
Изглежда, че това започва да се променя. Плаващите ветроенергийни системи имат потенциала да намалят разходите за вятърна енергия и същевременно да увеличат географския обхват на възможните места за такива проекти (могат да работят в много по-дълбоки води, отколкото фиксираните базови турбини). Имайки това предвид, защитниците на технологията вече започват да разглеждат разгръщането на подобни проекти в много по-голям мащаб. Ето, че норвежката Statoil получи одобрение за изграждането на плаваща вятърна ферма в рамките на проекта Hywind за плаваща вятърна ферма край бреговете на Шотландия.
Състояща се от пет 6-мегаватови плаващи турбини, инсталацията Hywind все пак ще е „миниатюрна” в сравнение с 10,6-гигаватовите ветроенергийни мощности, които Великобритания има – готови действащи и в последни етапи на изграждане – но фактът, че тези турбини ще работят във води на 100 метра дълбочина дава представа защо това има толкова голямо значение. С подходяща научно-изследователска дейност и подкрепа , според тръста Carbon Trust, плаващите вятърни турбини могат да осигуряват 8 до 16GW енергия само във Великобритания до 2050 г. Организацията смята още, че подобренията в плаващите турбини биха могли да доведат до намаляване на цената на производството до под 100 лири на мегаватчас в рамките на едно десетилетие (в момента цената за конвенционална офшорна вятърна енергия е от порядъка на 140 лири за Mwh).